Тарквиний Горди
From Wikipedia, the free encyclopedia
Луций Тарквиний Горди (на латински: Lucius Tarquinius Superbus) според преданията е последният, седми цар на древен Рим, управлявал в периода от 535 до римската революция през 509 пр.н.е., която води до създаването на Римската република. Смята се, че Тарквиний Горди е убил предшестващия го цар Сервий Тулий, за да заеме мястото му.
Тарквиний Горди L. Tarquinius Superbus | |
Цар на Рим | |
Роден | |
---|---|
Починал | 495 г. пр.н.е.
|
Управление | |
Период | 535 – 509 пр.н.е. |
Предшественик | Сервий Тулий |
Наследник | Луций Юний Брут |
Семейство | |
Род | Тарквинии |
Майка | Танаквил |
Братя/сестри | Арун (син на Демарат) Тарквиния (дъщеря на Тарквиний Приск) |
Съпруга | Тулия Старша Тулия Младша |
Деца | Секст Тарквиний Арунт Тарквиний |
Тарквиний Горди в Общомедия |
Малко са оцелелите източници за управлението на Тарквиний Горди. Той е описван като голям тиранин и диктатор по време на царуването си. Насочва по-голяма част от вниманието си към амбициозни военни планове и се смята, че анексира няколко съседни латински града. През 509 пр.н.е. хората се разбунтуват заради изнасилването на Лукреция от царския син Секст Тарквиний.
Името на Луций Тарквиний Горди се свързва и с една от легендите за произхода на остров Изола Тиберина. Според нея островът се образувал, след като ядосаните от тиранията му хора хвърлили тялото му в Тибър. То потънало на дъното и около него се натрупали пръст и тиня.