Съветско нахлуване в Полша
From Wikipedia, the free encyclopedia
Съветското нахлуване в Полша е военна операция на Съветския съюз, която не включва официално обявяване на война. На 17 септември 1939 г.
Съветско нахлуване в Полша | |||
Полска кампания | |||
Съветски парад в Лвов, 1939 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 17 септември – 6 октомври 1939 г. | ||
Място | Втора полска република | ||
Територия | Територията на Източна Полша е анексирана от Съветския съюз | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Съветско нахлуване в Полша в Общомедия |
Съветският съюз напада Полша от изток, 16 дни след като Нацистка Германия напада Полша от запад. Последвалите военни действия продължават 20 дни, приключвайки на 6 октомври 1939 г. с двустранното разделяне и анексиране на цялата територия на Втората полска република от Нацистка Германия и Съветския съюз.[1] Тази подялба понякога се нарича Четвърта подялба на Полша. Съветското, също както и немското нахлуване в Полша, е индиректно посочено в „тайния допълнителен протокол“ на пакта Рибентроп-Молотов, подписан на 23 август 1939 г., според който Полша ще се подели на „сфери на влияние“ между двете сили и поставящ под въпрос бъдещото съществуване на полската държава.[2]
Червената армия, която многократно превъзхожда числено полските отбранители, постига целите си, срещайки много малка съпротива. В процеса са пленени около 320 000 полски военнослужещи.[3][4] Кампанията на масово преследване в новопридобитите райони започва веднага. През ноември 1939 г. съветското правителство анексира цялата полска територия, която контролира към този момент. Около 13,5 милиона полски граждани попадат под военна окупация, а НКВД провеждат показни избори в атмосфера на терор,[5][6] резултатите от които са използвани за оправдаване на употребата на сила. Започва съветска кампания на политически убийства и други репресии, прицелена в полски политически фигури с власт (военни офицери, полицаи, свещеници), която отприщва вълна от арести и извънсъдебни екзекуции.[7][8] НКВД изпраща стотици хиляди хора от източните части на Полша в Сибир и други отдалечени части на СССР в четири големи вълни на депортация между 1939 и 1941 г. Съветските войски окупират източните райони на Полша до лятото на 1941 г., когато са изтласкани от напредващата германска армия в хода на операция „Барбароса“. Областта е под немска окупация до лятото на 1944 г., когато Червената армия отново я покорява. Споразумение на Ялтенската конференция позволява на Съветския съюз да анексира почти цялата област от Полша, предвидена в първоначалния пакт Рибентроп-Молотов, като същевременно компенсира Полската народна република с голяма част от Източна Прусия и територии източно от линията Одра-Ниса.[9] Анексираните от СССР територии са присъединени към Украинската ССР, Беларуската ССР и Литовската ССР.[9]
След края на Втората световна война в Европа, Съветският съюз подписва Полско-съветско гранично споразумение на 16 август 1945 г. с новото, международно признато временно полско правителство. Според съглашението, статуквото се признава за новата официална граница между двете държави, с изключение на района около Бялисток и малка част от Галиция източно от река Сан около Пшемишъл, които впоследствие са върнати на Полша.[10]