Стилиан Зауца
From Wikipedia, the free encyclopedia
Стилиан Зауца или Зауцес (на гръцки: Στυλιανὸς Ζαούτζης) е византийски служител с арменски произход. Издигайки се до висок ранг под византийския император Василий I (царувал 867 – 886 г.), той придобива известност по-нататък чрез наследника на Василий – Лъв VI Философ (886 – 912), който е в близки отношения с дъщерята на Стилиан – Зоя Зауцена. Стилиан Зауца е водещ министър (магистър на „божествените офикии“ и логотет на дрома) на Лъв VI Философ през първата половина от управлението му и през пролетта на 894 г. е удостоен с титла „василеопатор“ във връзка с предстоящ брак на Зоя с императора[1]. Неговото положение и влияние намаляват след 895 г., но през 898 г. бракът между Лъв VI Философ и Зоя става факт след смъртта на първата му съпруга Теофания. Стилиян умира през 899 г., същата година като Зоя. След неуспешен опит за преврат от страна на роднините му, родът Зауца е лишен от значителната власт, придобита под ръководството на Стилиан Зауца.