Стефан Владислав
From Wikipedia, the free encyclopedia
Стефан Владислав е сръбски крал, наследил на престола брат си Стефан Радослав и управлявал Сърбия в периода 1234 – 1243 г. Той е син на Стефан Първовенчани и византийската принцеса Евдокия.
Стефан Владислав | |
сръбски крал | |
фреска в Милешево | |
Управление | 1234 – 1243 |
---|---|
Наследил | Стефан Радослав |
Лични данни | |
Роден | около 1198 г.
|
Починал | |
Погребан в | Милешево |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Неманичи, Ангели, Комнини |
Баща | Стефан Първовенчани |
Майка | Евдокия |
Брак | Белослава Асенина |
Потомци | Стефан, Деса и дъщеря |
Стефан Владислав в Общомедия |
След Клокотнишката битка България е първа сила на Балканите. Като следствие от това, престижът и влиянието на брат му на престола, като зет на епирския владетел, намалява значително сред народа и сръбските властели. Стефан Радослав е принуден да емигрира в Дубровник, опразвайки трона. След битката при Клокотница Стефан Владислав предвидливо е оженен (под натиска на чичо си Растко Неманич) за Белослава, една от дъщерите на Иван Асен II.[1][2] Българското попечителство спомага за възкачването на Стефан Владислав на трона, създавайки и необходимата външнополитическа предпоставка за установяване на мирни отношения между Второто българско царство и Сърбия. Подкрепа за заемане на трона оказва и сръбското духовенство, оглавявано от архиепископ Св. Сава.
За близо десетилетие Сърбия е под българско политическо влияние. През 1235 г. Св. Сава умира в Търново на връщане от Ерусалим. След многократни и настойчиви молби до своя тъст, Стефан Владислав се принуждава да посети Търново, за да издейства пренасянето на тленните останки на чичо си в манастира Милешево.
След татарското нашествие през 1242 г. България губи значението си на първа балканска сила, като това води до отслабване на влиянието ѝ върху сръбските дела. Стефан Владислав е свален от престола и заменен от своя полубрат Стефан Урош.