Старомонголска писменост
From Wikipedia, the free encyclopedia
Старомонголската писменост (на монголски: Монгол бичиг, ᠮᠣᠩᠭᠣᠯ
ᠪᠢᠴᠢᠭ᠌) е първата монголска писменост, създадена конкретно за монголския език. Тя е най-разпространената в Монголия до въвеждането на кирилицата в страната през 1946 г.
Старомонголска писменост | |
Информация | |
---|---|
Тип | азбука |
Езици | монголски език |
Създател | Тататунга |
Период на използване | ок. 1204 – 1941 (като основна писменост) от 1941 г. (като вторична писменост) |
Производни писмености | манджурска писменост, вагиндра |
Посока на писане | от горе надолу, от ляво надясно |
ISO 15924 | Mong |
Уникод име | Mongolian |
Уникод диапазон | U+1800 – U+18AF U+11660 – U+1167F |
Старомонголска писменост в Общомедия |
Традиционно се изписва по вертикални линии, от горе надолу, от ляво надясно. Произлиза от староуйгурската азбука и има отделни букви за гласни и съгласни. Най-старият оцелял паметник на старомонголската писменост е т.нар. Чингисов камък от 1224 г.[1][2] Пригодена е и за други езици, като например ойратски и манджурски. Старомонголското писмо все още се използва в Монголия и Вътрешна Монголия. Операционните системи обаче въвеждат поддръжката на старомонголската писменост особено бавно, като повечето от тях все още не я поддържат напълно и не могат да я визуализират правилно.