Солфатара (вулкан)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Солфатара (на италиански: Solfatara, от латински: sulpha terra – земя на сярата, сярна земя) е действащ вулкан, основна дегазираща зона на вулканичната калдера Флегрейски полета (Campi Flegrei) близо до град Поцуоли, провинция Неапол, регион Кампания, Италия.
Намира се на около 3 километра от центъра на Поцуоли. Формирането му е станало преди около 3700 – 3900 години. Активността на неговия древен вулканичен кратер се изразява в солфатарна и фумаролна активност с непрекъснати газообразни емисии, съдържащи водна пара, сяра и сулфиди[1]. Днес той е клапан за разтоварване на напрежението от магмата, намираща се под Флегрейските полета, благодарение на който е възможно да се поддържа постоянно налягане на подземните газове. Още от римско време се наблюдава активността на фумароли от серен диоксид, кипяща кал и висока температура на почвата.
Самият кратер има елипсовидна форма с размери 770 на 580 м, а периметърът му е 2,3 км. Най-високата точка на кратерния ръб, връх Олибано (Monte Olibano), е на 199 м н.в., а дъното е на 92 м н.в.
През вековете фазите на положителен и отрицателен брадисеизъм (повишаване и понижаване на нивото на почвата) водят до периодични промени в надморската височина на град Поцуоли.[2]