Солунска империя
From Wikipedia, the free encyclopedia
Солунската империя (на гръцки: Αυτοκρατορία της Θεσσαλονίκης) е историографски термин, използван от някои изследователи,[1] да обозначат краткосъществувалата византийска държава около град Солун между 1224 и 1246 година (sensu stricto до 1242) и управлявана от епирската династия Комнин Дука. По време на нейното основаване, Солунската империя при управлението на Теодор Комнин Дука, си съперничи с Никейската империя и Втората българска империя за това да бъде най-силната държава в региона, целейки да превземе Константинопол и да унищожи Латинската империя, като по този начин се опитва да възстанови Византийската империя отпреди 1204 година.
Възходът на Солунската империя е кратък и завършва с катастрофалната битка при Клокотница срещу България през 1230 година, в която Теодор Комнин Дука е пленен. Принизен до български васал, неговият брат и наследник, Мануил Комнин Дука не успява да предотврати загубата на повечето от завоеванията в Македония и Тракия, докато първоначалното ядро на държавата в Епир се отцепва при Михаил II Комнин Дука. Теодор Комнин Дука си възвръща Солун през 1237 година, като поставя на трона сина си Йоан Комнин Дука, а след него и Димитър Комнин Дука, докато Манул с подкрепата на Никейската империя завзема Тесалия. Владетелите на Солун носят императорска титла от 1225/7 до 1242 година, когато са принудени да се откажат от нея и да признаят сюзеренитата на съперничещата ѝ Никейска империя. Представителите на рода Комнин Дука продължават да управляват като деспоти на Солун още четири години след това, но през 1246 година градът е анексиран от Никея.
В най-ново време българската историография смята, че за кратко Солун влиза в границите на българската държава. Военачалникът на цар Калоян Чъзмен завладява и управлява временно града през 1205 година. След 1230 година фактически градът е васално владение на Българското царство като в него са сечени медни монети, изобразяващи цар Иван Асен II, който коронясва своя васал деспот Мануил Комнин.[2]