Скоростни пътища в България
From Wikipedia, the free encyclopedia
Скоростните пътища са нова категория пътища в България.
Те са специално изградени и означени за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и с подобни на автомагистралите характеристики, но без специална лента за аварийно спиране. Вместо това те имат площадки за принудително спиране. Друга разлика е, че връзките към прилежащи територии са чрез локално платно. Максималната скорост за движение е 120 km/h.
Към 2011 година са в процес на планиране. Според плана, представен от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, до 2020 година България трябва да разполага със 7 скоростни пътя и 7 магистрали[1] с максимална скорост за движение по тях 120 km/h.
Скоростните пътища са с габарит Г20 като допълващ и заместващ елемент на автомагистралната система с по-ниска цена на изграждане позволяват относително лесното им преустройване в класически автомагистрали в бъдеще.
Към началото на 2016 г. планираното според стратегията от 2010 г. претърпява значителни изменения. Някои от трасетата с най-висок приоритет като отсечката Русе – Велико Търново се разширяват до пълни автомагистрали, а други като София – Гюешево и Варна – Дуранкулак отпадат от групата на приоритетните проекти.[2]