Синуит
From Wikipedia, the free encyclopedia
Синуитът, известен още като синузит, е възпаление на лигавицата на околоносните кухини (на латински: sinuitis). Той се развива най-често едновременно с или непосредствено след възпаление лигавицата на самата носна кухина (ринит), но синуитът на максиларните (горночелюстните) синуси може да води началото си от инфекция, проникнала от устната кухина при травматично вадене на зъби, при кисти на челюстите и зъбите, достигнали до горночелюстните синуси, периодонтити на горните зъби и др.
Различават се остри и хронични синуити, а според характера на възпалителния процес, те биват катарални и гнойни. Гнойните синуити са от особено значение, тъй като те могат да доведат до тежки усложнения като остеомиелит, менингит, менингоенцефалит, мозъчен абсцес и др.[1]