Синтаксис
From Wikipedia, the free encyclopedia
Синта̀ксисът (на старогръцки: σύνταξις, постройка) е наука, която изучава единиците на свързаната реч, а също и законите и правилата за построяване на изречения и словосъчетания.[1] Тя е един от двата основни дяла на граматиката (заедно с морфологията). Като наука за строежа на свързаната реч изучава законите, по които думите се свързват в синтагми, словосъчетания и изречения, както и функционирането на съчетаните части на речта. Синтаксисът разглежда думите не като лексикални единици (виж лексема), а като части на речта, тоест като представители на класове думи, чиито синтактични взаимоотношения не зависят от техните лексикални свойства. Тъй като най-голямата единица, с която борави синтаксисът, е изречението, основно понятие за синтаксиса е предикацията, понеже изреченията най-общо представляват отношения между признак и предмет.
Терминът синтаксис се използва също и за насочване на правилата и законите, управляващи изречението в структурата на всеки индивидуален език.
Съвременните изследвания в синтаксиса се заемат с описване на правилата посредством термини.