Северозападен морски път
From Wikipedia, the free encyclopedia
Северозападният морски път (на английски: Northwest Passage) е морски път през Северния ледовит океан, съединяващ Атлантическия и Тихия океан.[1][2]
Той минава през водите на Канадския архипелаг. Съществуват четири варианта на Северозападния път в зависимост от това покрай кои острови и през кои протоци от архипелага се минава по пътя. Тези разновидности са известни като „Северозападни пътища“.[3]
- Бафиново море → проток Ланкастър → проток Бароу → проток Вайкаунт-Мелвил → проток Макклур → море Бофорт. Този маршрут е най-кратък, но най-труден за преминаване поради почти целогодишните ледове. Ледообразуването започва в края на септември, а размразяването – през юли. През лятото на отделни участъци ледовете се разреждат, но сама протока Ланкастър напълно се освобождава от ледове. Четирите протока са обединени под името проток Пари, наименуван в чест на своя откривател Уилям Едуард Пари (британски полярен изследовател)[4];
- Бафиново море → проток Пил → проток Франклин → залив Ларсен → проток Джеймс Рос → проток Рей → залив Расмусен → проток Симпсън → залив Куин Мод → проток Диз → залив Коронейшън → проток Долфин енд Юниън → залив Амунден → море Бофорт. Този маршрут е най-дълъг и за първи път по него е преминал норвежкият полярен изследовател Руал Амундсен от 1903 до 1906 г.
- * Бафиново море → проток Пил → проток Франклин → залив Ларсен → проток Виктория → залив Куин Мод → проток Диз → залив Коронейшън → проток Долфин енд Юниън → залив Амунден → море Бофорт. Този маршрут е най-удобен за преминаване, тъй като почти всяка година през август и септември ледовете се отдръпват и само в отделни участъци е наложително преминаващите кораби да се съпровождат от ледоразбивач.
- * Бафиново море → проток Ланкастър → проток Бароу → проток Вайкаунт-Мелвил → проток Принц на Уелс → залив Амунден → море Бофорт. Този маршрут е най-малко използван, тъй като протока Принц на Уелс (между островите Банкс и Виктория е много тесен и много плитък, поради което почти никога не са размразява.
Търсен от пътешествениците в продължение на векове като вероятен търговски път от Европа към Азия, маршрутът е преплаван за първи път от Руал Амундсен между 1903 и 1906 г. До 2009 г. арктическата ледена шапка не позволява редовно плаване през по-голямата част от годината, но климатичните промени намаляват площта ѝ, което прави този воден път използваем за по-дълго време.[5][6][7][8]
Канада счита Северозападния морски път за част от своите териториални води,[9] но въпреки това много страни все още го смятат за международен проток, което позволява да се плава по него необезпокоявано.[10][11]