Сатана
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сатана (от иврит: שָׂטָן; на гръцки: σατᾶν, от собственото име Σατανάς, Сáтанас; на староарамейски: שִׂטְנָא – Śaṭanâ; на арабски: شيطان – Шейтан) е термин в авраамическите религии, използван за означаване на ангел, демон или второстепенен бог в различни религии. Сатана също се води и за дума (староеврейска), която значи „враг“.
- Тази статия е за религиозното понятие. За филма от 2010 година вижте Дявол (филм). За други значения вижте Сатана (пояснение).
Сатаната играе различни роли в Танах, апокрифната литература и Новия завет. В Танах Сатаната е ангел, когото Господ използва, за да подлага на изпитания благочестието на човека. В апокрифната литература и Новия завет, терминът Сатана се използва, за да означи свръхестествено същество, олицетворение на злото, разбунтувал се демон, враг на Бога и човечеството. Сатана често се ползва като име на Дявола, „Принцът на мрака“, Велзевул, Велиал (Белиал – „поквареният“), Левиатан (змия, дракон), Луцифер, Азазел, Мефистофел.
В Талмуда и някои кабалистични творби, Сатана понякога е наричан Самаил. Според ангелологията и демонологията тези различни имена често се отнасят за различни ангели и демони и често се приема, че не всички от тях са действително зли.
В исляма, Иблис (на арабски: إبليس) никога не се появява в Корана, но е асоцииран с Шейтан. Ислямското гледище за Сатана има както допирни точки, така и разлики от християнството и юдаизма.