Сардинско кралство (1324 – 1720)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сардинското кралство (на италиански: Regno di Sardegna) официално се ражда в Рим като Кралство Сардиния и Корсика (на латински: Regnum Sardiniae et Corsicae). На 4 април 1297 г. в древната базилика „Сан Пиетро ин Ватикано“ папа Бонифаций VIII, за да разреши спора между Анжуйците и Арагонците за Сицилианското кралство (което предизвиква народните брожения, влезли в историята като Сицилианска вечерня), чрез булата Ad honorem Dei omnipotenti Patris дава на краля на Арагон Хайме II Арагонски ius invadendi (право за инвазия) на Сардиния и Корсика.
Сардинско кралство Regnum Sardiniae et Corsicae (до 1479)
Regnum Sardiniae (от 1479) | |
13 юни 1324 – 8 август 1720 | |
Кралството от 1420 г. нататък | |
Континент | |
---|---|
Столица | Каляри; Бонария (1324 – 1326) |
Официален език | каталонски, италиански |
Религия | Католицизъм |
Форма на управление | Монархия по договор |
Династия | Арагонска корона (1324-1479) Католическа испанска монархия (1479-1713) |
Крал | |
1324 – 1327 | Хайме II Арагонски (първи) |
1713 – 1720 | Карл VI Хабсбургски (последен) |
Площ | |
Общо (1720) | 24 100 km2 |
Население | |
Преброяване | 260 000 (1700) |
Валута | Калярезе |
| |
Днес част от | Италия |
Новото кралство е законово и териториално реализирано от Арагонците на 19 юни 1324 г., но обхваща единствено Сардиния, тъй като те не успяват да отнемат Корсика от генуезците въпреки многото им опити.
През 15 век се използва деноминацията Кралство Сардиния (на латински: Regnum Sardiniae) и монетите, сечени от създаването на кралството, се отнасят само към Сардиния.[1]
Столицата му е град Каляри, където резидира вицекралят, заседават Кортес – парламентът и Реале Удиенца – върховната магистратура. Кралете никога не пребивават на острова: по време на иберийските династии предпочитаните места са Барселона, Валядолид, Ескориал и Мадрид.