Сан Марко (Венеция)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Базиликата Сан Марко е катедралната църква на Венеция, най-известната църква в града и един от най-известните примери на византийска архитектура. Тя е разположена на площад Сан Марко в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с Двореца на дожите. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. Марко Евангелист са преоткрити в една колона от Витале Фалиеро, дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на патриарха на Венеция, архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като Chiesa d'Oro (Златна църква).
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сан Марко.
базилика „Сан Марко“ Chiesa d'Oro (Златна църква) | |
Базиликата Сан Марко през нощта | |
Местоположение във Венеция | |
Вид на храма | католическа катедрала |
---|---|
Страна | Италия |
Населено място | Венеция |
Посветен на | Марк |
Религия | католицизъм |
Тип на сградата | базилика |
Архитектурен стил | византийска архитектура |
Изграждане | 8 октомври 1094 |
Реликви | мощите на Св. Марко Евангелист |
базилика „Сан Марко“ в Общомедия |