Самсон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Самсон (на иврит: שִׁמְשׁוֹן) е последният от съдиите на древен Израил споменат в Книгата на Съдиите от Стария завет в Библията. Той е и един от последните лидери, които „съдят“ Израилевия народ преди установяването на монархия. Понякога е определян като израелския вариант на популярния близко-източен народен герой като шумерския Енкиду или гръцкия Херакъл.
Според Библията Самсон е назорей и надарен от Бог с невероятна сила, която му помага срещу неговите врагове и чрез която извършва свръхчовешки постижения като убиването на лъв с голи ръце и унищожаване на цяла армия от филистимци само с помощта на челюст от магаре. Силата на Самсон обаче се крие в дългата му коса и ако тя бъде отрязана той ще я загуби.[1]
Самсон бива предаден от своята любовница Далила, която отрязва косата му докато спи и го предава на филистимските му врагове, които му избождат очите и го карат да мели зърно в мелница в Газа. Когато филистимците закарват Самсон в своя храм на Дагон, той ги помолва да го оставят да си почине до една от основните колони на храма. След като отправя молба към Бог, той успява да възвърне силата си, да избута колоните на храма и да го разруши като по този начин убива всички филистимци в него и себе си.
Самсон е основна фигура в юдаизма и християнството, като християните го възприемат като фигура подобна на Исус Христос, поради приликите в техните животи. Самсон също има основна роля в традициите и изкуството на Западния свят.