Салвадор Алиенде
чилийски политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Салвадор Гилермо Алиенде Госенс (на испански: Salvador Guillermo Allende Gossens) е чилийски демократичен социалист[1][2][3], лекар, хирург и президент на Чили в периода от 3 ноември 1970 г. до 11 септември 1973 г., ръководител на политическото коалиционно правителство на народното единство. Tой е първият марксист, избран за президент в страна с либерална демокрация[4][5].
Салвадор Алиенде Salvador Guillermo Allende Gossens | |
чилийски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 11 септември 1973 г. (65 г.)
|
Погребан | Чили |
Учил в | Чилийски университет |
Политика | |
Партия | Социалистическа партия на Чили |
29-и президент на Чили | |
3 ноември 1970 – 11 септември 1973 | |
Семейство | |
Други роднини | Исабел Алиенде |
Подпис | |
Уебсайт | |
Салвадор Алиенде в Общомедия |
Алиенде се занимава с политика още от университетските си години. Участието му в чилийския политически живот обхваща период от почти четиридесет години. Като дългогодишен член на Социалистическата партия на Чили, към чиято фондация активно допринася, той неуспешно се кандидатира за президент на Републиката на изборите през 1952, 1958 и 1964 г. като междувременно е депутат, заместник-министър на здравеопазването в правителството на Педро Агире Серда и сенатор от 1945 до 1970 г., в това число председател на горната камара на Конгреса между 1966 и 1969 г.
Най-накрая през 1970 г. печели и става първият президент марксист в света, който печели властта чрез общи и демократични избори. Той печели президентството в близка тристранна надпревара и е избран на втория тур от Конгреса, тъй като никой от кандидатите не постига мнозинство. Национализира ключови области на икономиката и задълбочава аграрната реформа, по време на тежка вътрешна икономическа и финансова криза.
На 22 август 1973 двете камари на чилийския парламент с 81 срещу 47 гласа обвиняват правителството му в стремеж към диктатура, пренебрегване на законодателната власт, пренебрегване на съдебните решения, посегателства срещу свободата на словото, арести, побои и мъчения над опозицонни журналисти и други граждани, в посегателства срещу собствеността и терор, но поради липса на конституционни пълномощия парламента не успява да осъществи импийчмънт. Но след 2 дни чилийският Върховен съд обявява Алиенде за отстранен от властта.[6] В изпълнение на волята на законодателната власт и върховния съд е свален с преврат на 11 септември 1973 г., с участието на трите клона на въоръжените сили и подкрепен от Централното разузнавателно управление на САЩ[7][8][9], три години преди края на конституционния си мандат. Същия ден, след като Паласио де Ла Монеда е бомбардиран от самолети и танкове, Алиенде се самоубива, въпреки че преди щурма Пиночет предлага на Алиенде, семейството му и приближените му самолет, с който да напуснат страната, но Алиенде отказва. След края на неговото правителство генерал Аугусто Пиночет установява военен режим, продължил шестнадесет години и половина. Военната хунта разпуска конгреса на Чили, прекратява Конституцията и започва борба с комунистическите партизани, продължила през цялата военна диктатура. В резултат на партизанската война и ответните действия на въоръжените сили и правоохранителните органи загиват 3200 души.[10][неблагонадежден източник]