Савойска династия
една от най-старите европейски династии / From Wikipedia, the free encyclopedia
Савойската династия или Дом Савоя (на италиански: Casa Savoia) е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на X век на територията на Кралство Бургундия. През XI век семейството получава феода на Савойското графство, което е издигнато до херцогство през XV век. От 1485 г. фамилията претендира за короните на кръстоносните държави Кипър, Йерусалим и Армения,[1] въпреки че Катерина Корнаро царува в Кипър.
Савойска династия | |
Casa Savoia | |
Информация | |
---|---|
Страна | Савойско графство Савойско херцогство Сардинско кралство Кралство Италия Италия Швейцария Франция → вж. раздела |
Титли | Крал на Италия Крал на Сардиния крал на Сицилия Крал на Кипър Крал на Йерусалим Херцог на Савоя Херцог на Аоста Херцог на Генуа Принц на Пиемонт Принц на Неапол Принц на Каринян → Вж. раздела |
Основател | Хумберт I Белоръки |
Последен владетел | Умберто II |
Настоящ потомък | династичен спор между Виктор Емануил Савойски и Аймон Савойски-Аоста |
Основана | 1003 г. |
Разпадане | 13 юни 1946[N 1] |
Кадетски линии | Савоя-Ахая Савоя-Аоста Савоя-Брес Савоя-Во Савоя-Генуа Савоя-Каринян Савоя-Немур Савоя-Ракониджи Савоя-Соасон Морганатични: Савоя-Буска Коленьо и Алтесано Инфериоре Савоя-Вилафранка Савоя-Вилар Мирафиори и Фонтанафреда Вилафранка-Соасон |
Савойска династия в Общомедия |
През XVI век семейството премества своите териториални и икономически интереси от алпийските региони към Италианския полуостров (което е видно в преместването на столицата на херцогството от Шамбери в Торино през 1563 г.). В началото на XVIII век, в края на Войната за испанското наследство, Савоя получават действителен кралски ранг, първо на Сицилианското кралство през 1713 г., разменено през 1720 г. със Сардинското кралство. Според якобитското унаследяване през 1807 г. крал Карл Емануил IV Савойски наследява последния принц Стюарт – кардинал Хенри Бенедикт Стюарт, както и правата на претенции към троновете на Англия, Шотландия и Ирландия, и Франция, но никой савойски суверен не използва титлите, докато те са в дома.
През XIX век, заедно с Карл Алберт и преди всичко с Виктор Емануил II, се поставя начело на италианското национално обединително движение, което води до провъзгласяването на Кралство Италия на 17 март 1861 г. От тази дата и до юни 1946 г., когато референдумът за институционалната форма на държавата определя премахването на монархията в полза на републиката, Савоя е кралското семейство на Италия. Извън Италианския полуостров херцог Амадей Савойски-Аоста е крал и на Испания от 1870 до 1873 г. с името Амадей I.
По време на тоталитарния режим на Бенито Мусолини династията официално получава с крал Виктор Емануил III короните на Етиопия (1936) и Албания (1939) в лична уния, докато през 1941 г., с херцог Аймон Савойски-Аоста, и короната на Хърватия. Тези последни титли обаче изчезват окончателно през 1945 г. с международния ред след края на Втората световна война.
През 1947 г. 13-тата преходна и последна разпоредба на Конституцията на Италианската република нарежда изгнанието на бившите крале и техните потомци от мъжки пол.[2] През 2002 г., с оглед на отмяната на 13-тата разпоредба, Виктор Емануил Савойски и неговият син Емануил Филиберт се заклеват писмено във вярност към Републиканската конституция и към Президента на републиката.[3] През 2003 г. мъжките потомци на крал Умберто II успяват да се върнат в Италия.