Руско-турска война (1735 – 1739)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Руско-турската война (1735 – 1739) е война между Русия и Османската империя, причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от войната за полското наследство и безкрайните нападения на кримските татари. Войната също представя продължаващата битка на Русия за свободен достъп до Черно море.
Руско-турска война от 1735 – 1739 г. | |||
Руско-турски войни | |||
Превземането на Очаков (1737) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1735 – 1739 г. | ||
Място | Крим; Едисан; Молдова | ||
Резултат | Нишки договор като анекс към сепаративния Белградски мирен договор и запазване на статуквото | ||
Територия | Азов и Запорожието остават за Русия | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Руско-турска война в Общомедия |
Историографски войната се разглежда като част от общия австро-руско-османски конфликт на фона на австро-турската война, и след като Свещената Римска империя търпи поражения на Балканите – Русия се вижда принудена сама де се откаже от плановете си за промяна на неизгодното за нея статукво от предходната Прутска война.
Войната е обявена от Руската на Османската империя. Като непосредствен повод за войната служи преминаването през руска територия на войската на кримския хан в поход към Персия на помощ на османския си суверен в поредната персийско-османска война (1730-1736). Русия цели и да присъедини Кабарда. Руските посланици в Константинопол Неплюев и Вешняков възторжено съветват Петербург възможно най-скорошно да обявява война и да се възползва от смутовете в османската столица след възкачването на престола на Махмуд I. Неплюев е отзован, но походът на османския васал и кримски хан през руска територия послужва за casus belli. [1]