Ролинг Стоунс
английска рок група / From Wikipedia, the free encyclopedia
„Ролинг Стоунс“[1] (на английски: The Rolling Stones), или само „Стоунс“, е английска рок група, създадена в Лондон през 1962 година. Първият ѝ устойчив състав включва лидера на групата Брайън Джоунс (китара, хармоника, клавишни), Мик Джагър (водещ вокал, хармоника), Кийт Ричардс (китара, вокал), Бил Уайман (бас), Чарли Уотс (ударни) и Иън Стюарт (пиано). Стюърт е изваден от официалния състав през 1963 година, но продължава да работи с групата по договор до своята смърт през 1985 година. Главните автори на песни Джагър и Ричардс поемат лидерството на групата, след като неин мениджър става Андрю Лог Олдам. Джоунс напуска по-малко от месец преди смъртта си през 1969 година, като още преди това е заместен от Мик Тейлър, който остава до 1974 година. След като Тейлър напуска, Рони Ууд заема мястото му през 1975 година и остава на китарата в тандем с Ричардс. От напускането на Уайман през 1993 година басист по време на турнета е Дарил Джоунс. „Стоунс“ нямат официален клавирист от 1963 година, но използват в тази роля различни музиканти, сред които Джак Ницше (1965 – 1971), Ники Хопкинс (1967 – 1982), Били Престън (1971 – 1981), Иън Маклаган (1978 – 1981) и Чък Лийвел (от 1982).
„Ролинг Стоунс“ | |
„Ролинг Стоунс“ през 2006 година | |
Информация | |
---|---|
От | Дартфорд, Великобритания |
Създаване | Лондон, Англия |
Стил | Рокендрол, Блус рок, Ритъм енд блус, Хардрок, Кънтри, Психеделичен рок, поп-рок |
Активност | от 1962 г. |
Музикален издател | Дека, Върджин |
Уебсайт | rollingstones.com |
Членове | Мик Джагър Кийт Ричардс Рони Ууд |
Бивши членове | Брайън Джоунс (починал) Чарли Уотс (починал) Иън Стюарт (починал) Дик Тейлър Мик Тейлър Бил Уайман |
„Ролинг Стоунс“ в Общомедия |
„Ролинг Стоунс“ са в челото на Британската инвазия от групи, които придобиват известност в Съединените щати през 1964 година и се свързват с младежката контракултура на 60-те години. Дълбоко повлияна от блуса и ранния рокендрол, групата започва с изпълнение на кавър версии, но не след дълго авторската ѝ музика става по-успешна. Песни като „(I Can't Get No) Satisfaction“ и „Paint It Black“ се превръщат в международни хитове. След кратък период на експериментиране с психеделичен рок в средата на 60-те години, групата се връща към блус корените си с албумите „Beggars Banquet“ (1968), „Let It Bleed“ (1969), „Sticky Fingers“ (1971) и „Exile on Main St.“ (1972). През този период те започват да се представят на сцената като „най-великата рокендрол група в света“.[2][3]
„Sticky Fingers“ (1971) поставя началото на поредица от осем студийни албума, които достигат първо място в американските класации. Последният им албум „A Bigger Bang“ е издаден през 2005 година. През 1989 година са включени в Залата на славата на рокендрола, а през 2004 година са поставени на четвърто място в класация на списание „Ролинг Стоун“ на 100-те най-велики изпълнители на всички времена.