Робърт Хайнлайн
From Wikipedia, the free encyclopedia
Робърт Енсън Хайнлайн (на английски: Robert Anson Heinlein) е американски писател, сред най-популярните, влиятелни и противоречиви автори на научна фантастика.
Робърт Енсън Хайнлайн Robert Anson Heinlein | |
Хайнлайн дава автографи на Световната конвенция за научна фантастика през 1976 г. | |
Псевдоним | Ансън Макдоналд, Лайъл Монро, Джон Ривърсайд, Кейлъб Саундърс, Саймън Йорк |
---|---|
Роден | 7 юли 1907 г. |
Починал | 8 май 1988 г. (80 г.) Кармел-бай-дъ-Сий, Калифорния, САЩ |
Професия | писател, автор на разкази, есеист, сценарист |
Националност | САЩ |
Активен период | 1939 – 1988 |
Жанр | научна фантастика, фентъзи |
Награди | Хюго, Деймън Найт |
Повлиян от
| |
Повлиял на
| |
Съпруга | Елинор Къри (1929 – 1930) Леслин Макдоналд (1932 – 1947) Вирджиния Хайнлайн (1948 – 1988) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Робърт Енсън Хайнлайн в Общомедия |
Често наричан „доайен на научната фантастика“, той изгражда висок стандарт на научна и инженерна достоверност, достигнат от малцина, и допринася за повишаването на литературното качество на жанра. Хайнлайн е един от първите автори на научна фантастика, който в края на 40-те години започва да публикува в неспециализирани списания като „The Saturday Evening Post“. Той е и сред първите, успели да продават в масови тиражи научнофантастични романи. В продължение на дълги години Робърт Хайнлайн, Айзък Азимов и Артър Кларк са известни като „Голямата тройка“ на фантастиката.
Хайнлайн е майстор на късия разказ и е един от много автори, повлияни в писането си от Джон Кембъл, редактора на сп. „Удивителна научна фантастика“ – въпреки че самият Хайнлайн не отдава голямо значение на влиянието на Кембъл върху оформянето на стила си. Основните теми в работите на Хайнлайн са социални – личната свобода, радикалният индивидуализъм, либертарианството, задълженията на индивида към обществото, влиянието на организираната религия върху културата и управлението, връзката между физическата и емоционалната любов. Освен това произведенията му често включват разсъждения за нетрадиционни семейни взаимоотношения и размишления за влиянието на пътуването в космоса върху културните навици на човека. Неортодоксалният му подход към тези теми предизвиква силно противоположни реакции на творчеството му. Някои критици определят романа му от 1959 година „Звездните рейнджъри“ („Starship Troopers“) като поддържащ милитаристки и фашистки възгледи.[1] В същото време романът от 1961 година „Странник в странна страна“ („Stranger in a Strange Land“) го превръща в знакова фигура на сексуалната революция и контракултурата.
Хайнлайн печели четири награди Хюго за свои романи; освен това петдесет години след публикацията им три от творбите му получават наградата Ретро Хюго (награди давани за годините, в които не са раздавани Хюго наградите). Хайнлайн е първият удостоен с титлата Гранд Мастър от Научнофантастични и фентъзи писатели на Америка за цялостен принос. В творчеството си Хайнлайн използва думи, които впоследствие стават част от английския език, като например „grok“ (пълно споделяне на реалността или начин на мислене с друга физическо или идейно същество), „Waldo“ (телеманипулатор, устройство, което позволява движение, наподобяващо движение на човешка ръка от машина, управлявана от човек) и популяризира израза „Предай нататък“.