Рифска война
From Wikipedia, the free encyclopedia
Рифската война (на испански: Guerra del Rif; на арабски: حروب الريف) е въоръжен конфликт, воден от 1911 до 1927 г. между Испания (към която по-късно се присъединява Франция) и берберските племена в планинския район Риф в Мароко. Предвождани от Абд ел-Крим, рифците първоначално нанасят тежки поражения на испанските сили чрез партизански тактики и плячкосват европейски оръжия. След като във войната се намесва Франция, а голяма испанска войска прави морски десант при Хосейма (считан за първия десант в историята, включващ танкове и самолети), Абд ел-Крим се предава на французите и е изпратен в изгнание.[1]
Рифска война | |||
Период между световните войни | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 8 юни 1911 – 27 май 1927 | ||
Място | Риф, Испанско Мароко | ||
Резултат | Испанско-френска победа Разпадане на Рифската република | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Рифска война в Общомедия |
През юли 1909 г. испански строителни работници, работещи по железопътен мост към железните мини до Мелиля, са нападнати от местното рифско население.[2] Този инцидент кара Испания да изпрати подкрепления. Поредица от схватки през следващите седмици струва на Испания няколко хиляди жертви. Към септември испанската армия вече е мобилизирала 40 000 войници в северната част на Мароко и е окупирала племенните региони на юг и югоизток от Мелиля.[2]
Военните действия в западните части на страната започват през 1911 г. с десант при Лараш. Испания се опитва да омиротвори голяма част от по-бойните райони до 1914 г. – бавен процес на консолидиране на границите, продължил до 1919 г. заради Първата световна война. След като през 1912 г. е подписан Феския договор, северните марокански райони са отсъдени за протекторати на Испания. Рифското население се противопоставя силно на испанската власт, влизайки в конфликт, продължил много години. През 1921 г. испанските войски претърпяват катастрофално поражение при Ануал и са изправени пред бунт, предвождан от Абд ел-Крим. Това кара испанците да отстъпят към по-укрепени позиции, докато Абд ел-Крим създава нова независима държава – Рифската република. Развитието на конфликта и краят му съвпадат с диктатурата на Мигел Примо де Ривера, който поема командването на кампанията от 1924 до 1927 г. След битката при Уарга през 1925 г., Франция се намесва в конфликта и започва сътрудничество с Испания, кулминирало с десант при Хосейма, който се оказва повратна точка във войната. Към 1926 г. областта е омиротворена. Абд ел-Крим се предава през юли 1927 г., а испанците възстановяват предишните си загубени територии.
Рифската война се счита за противоречива от много от съвременните историци. Някои я считат за предвестник на процеса по деколонизация в Северна Африка, докато други я считат за една от последните колониални войни.[3] Войната оставя дълбок отпечатък както в Испания, така и в Мароко. Бунтовете в Риф през 1920-те години понякога се разглеждат като предшественик на по-късната борба за независимост на Мароко през 1950-те години.[4]