Ралф Ричардсън
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сър Ралф Ричардсън (на английски: Ralph Richardson), е британски филмов, театрален и телевизионен актьор, роден през 1902 година, починал през 1983 година.[1]
Ралф Ричардсън Ralph Richardson | |
британски актьор | |
Ралф Ричардсън (1949) | |
Роден | Ралф Дейвид Ричардсън
19 декември 1902 г.
|
---|---|
Починал | 10 октомври 1983 г. (80 г.)
Лондон, Великобритания |
Погребан | Великобритания |
Националност | Великобритания |
Работил | актьор |
Актьорска кариера | |
Активност | 1921 – 1983 |
Оскари | номинация: (1949), (1984) |
Други награди | Кан – Най-добър актьор: „Дългият път на деня към нощта“ (1962) |
Семейство | |
Баща | Артър Ричардсън |
Майка | Лидия Ръсел |
Съпруга | Мюриъл Хейуит (1924 – 1942; развод) Мериъл Смайли Форбс (1944 – 1983) |
Уебсайт | |
Ралф Ричардсън в Общомедия |
Заедно с приятелите си Лорънс Оливие и Джон Гилгуд, Ричардсън е част от знаменитото поколение английски театрални актьори от средата на XX век, удостоени с рицарско звание за приноса си към британската култура. Въпреки че става широко популярен с многобройните си сценични изпълнения, Ричардсън прави забележителни участия и в значителен брой популярни класически филмови продукции като „Падналият идол“ (1948), „Наследницата“ (1949), „Ричард ІІІ“ (1955), „Доктор Живаго“ (1965), „Тарзан от рода Грейстоук“ (1984) и др. Два пъти е номиниран за награда „Оскар“ в категорията за поддържаща роля.[2] Носител е на награда БАФТА, както и на приза за най-добър актьор от фестивала в Кан за изпълнението си в „Дългият път на деня към нощта“ (1962) на режисьора Сидни Лъмет.[2]