Раждане на Италианската република
референдумът в Италия през 1946 г / From Wikipedia, the free encyclopedia
Италианската република е родена след резултатите от институционалния референдум, свикан на 2 юни 1946 г. за определяне на формата на държавно управление след края на Втората световна война. За първи път в Италия гласуват и жените. Гласуват приблизително 13 млн. жени и 12 млн. мъже, което се равнява на общо 89,08% от тогавашните 28 005 449 души с право на глас.
Резултатите са обявени от Върховния касационен съд на Италия на 10 юни 1946 г.: 12 717 923 гласа в полза на републиката срещу 10 719 284 гласа в полза на монархията.[3]
В нощта между 12 и 13 юни, по време на заседанието на Министерски съвет, президентът на Италия Алчиде де Гаспери взема под внимание резултата и поема функциите на временен държавен глава. Бившият крал на Италия Умберто II Савойски доброволно напуска страната на 13 юни 1946 г., насочвайки се към Кашкайш в южната част на Португалия, без да изчака да бъдат определени окончателните резултати, както и решението по жалбите на роялистите, които са отхвърлени от Касационен съд на 18 юни 1946 г. Същия ден съдът включва данните от липсващите секции, придавайки на резултатите окончателен вид. Роялистите се оплакват от безредици и изборни измами в референдума,[4] които така и не са доказани. Непосредствено след него има сблъсъци, причинени от роялистите и живота си губят няколко души, като напр. в Неапол.[5][6]
На 2 юни 1946 г., заедно с избора на институционалната форма на държавата, италианските граждани избират и членовете на Учредителното събрание, което трябва да изготви новата конституция.[7] На първата си сесия на 28 юни Учредителното събрание избира Енрико Де Никола за временен глава на Италианската държава с 396 гласа от 501 при първо гласуване.
С влизането в сила на новата конституция на Италианската република на 1 януари 1948 г. Де Никола е първият, който поема функциите на президент на републиката. Това е преход от голямо значение за историята на съвременна Италия след двадесетте години на фашизъм, участие във Втората световна война и един много наситен със събития период от националната история. През май същата година Луиджи Ейнауди е избран за президент на Италианската република – първият, който редовно завършва очаквания 7-годишен мандат.