Първа индо-пакистанска война
From Wikipedia, the free encyclopedia
Първата индо-пакистанска война е въоръжен конфликт, воден между Индия и Пакистан в периода октомври 1947 г. – декември 1948 г. за контрол над княжеската държава Джаму и Кашмир. Това е първата от общо четири индо-пакистански войни между двете страни. Пакистан започва войната едва няколко седмици след като става независима държава, предприемайки офанзива с племенни войски от Вазиристан[1] в опит да превземе спорната област Кашмир, бъдещето на която не е ясно. Нерешителният изход от войната засяга геополитиката и в двете държави до ден днешен.
Първа индо-пакистанска война | |||
Индо-пакистански конфликт | |||
Индийски войници в бой, 1947 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 22 октомври 1947 – 31 декември 1948 | ||
Място | Кашмир | ||
Резултат | Примирие | ||
Територия | Пакистан поема контрол над около 1/3 от Кашмир, а Индия над останалите 2/3. | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
34.5, 76 | |||
Първа индо-пакистанска война в Общомедия |
Махараджата на Джаму и Кашмир е изправен пред въстание от страна на мюсюлманските си субекти в района Пунч. Той губи контрол над западните територии на държавата си. На 22 октомври 1947 г. пакистанските пущунски племенни войски преминават границата на Джаму и Кашмир.[2][3] Към тези племенни войски се присъединяват нередовни пакистански войски и напредват към столицата на страната – Шринагар. Достигайки Барамула, обаче, те започват да плячкосват и настъплението им секва. Междувременно, махараджа Хари Сингх отправя молба към Индия за помощ. Такава е предложена, но при условие, че Хари Сингх подпише договор за присъединяване на територията на Джаму и Кашмир към Индия, което той приема.[3]
Войната първоначално се води между въоръжението сили на Джаму и Кашмир[4][5] и племенните милиции на Федерално управляемите племенни територии.[6] След като спорната област се присъединява към Индия на 26 октомври 1947 г., индийски войски пристигат по въздух в столицата Шринагар. Британските командири първоначално отказват въвличането на пакистанските войски в конфликта, посочвайки присъединяването на областта към Индия.[3] Въпреки това, към края на 1948 г. те отстъпват от тази си позиция и пакистанската армия се включва във войната.[6] Фронтовите линии се втвърдяват по т. нар. Линия на контрол. Формално примирие е обявено през нощта на 31 декември 1948 г. и влиза в сила на следващия ден.[7] Резултатът от войната е неубедителен. Все пак, голяма част от неутралните оценки считат Индия за победител в нея, тъй като успява да защити[8] около 2/3 от Кашмир, включително Кашмирската долина, Джаму и Ладакх.[9][10][11][12]