Пръстени на Сатурн
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пръстените на Сатурн са най-голямата система от планетарни пръстени в Слънчевата система. Представляват многобройни малки частици, вариращи по размер от микрометри до метри,[1] които се движат в орбита около Сатурн. Частиците на пръстени са съставени почти изцяло от воден лед, с малки примеси на скали. Все още не е постигнат консенсус относно механизма на образуването им. Въпреки че теоретичните модели сочат, че пръстените вероятно са се образували през ранната история на Слънчевата система,[2] нови данни от Касини-Хюйгенс предполагат, че те са се сформирали относително късно.[3]
Въпреки че отражението от пръстените увеличава яркостта на Сатурн, те не се виждат от Земята с невъоръжено око. През 1610 г. Галилео Галилей става първият човек, видял Сатурновите пръстени, макар да не успява да ги види достатъчно добре, за да разпознае действителната им природа. През 1655 г. Кристиян Хюйгенс става първият, който ги описва като диск, опасващ Сатурн.[4] Въпреки че много хора смятат, че пръстените на Сатурн са съставени от поредица малки пръстени (идея, датираща още от времето на Лаплас), реалните пролуки между пръстените са малко.[4] По-правилно би било да се каже, че пръстените са геометрични дискове с концентрични максимуми и минимуми в плътността и яркостта си.[2] Между отделните парчета на пръстените има много празно пространство.
Пръстените имат пролуките, при които плътността спада рязко: две от тях са отворени от известни спътници, докато много други се намират на места с известен дестабилизиращ орбитален резонанс със спътниците на Сатурн. Съществуват и пролуки, които все още не са обяснени. Стабилизиращият резонанс, от друга страна, е отговорен за дългата продължителност на няколко пръстена.
Отвъд основните пръстени се намира пръстенът Феба, за който се смята, че произлиза от спътника Феба и следователно споделя неговото ретроградно орбитално движение. Той е подравнен с равнината на Сатурновата орбита.