Пролетно настъпление
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пролетното настъпление (на немски: Kaiserschlacht – „битката на Кайзера“) от 1918 г. включва поредица германски атаки на Западния фронт през Първата световна война. Започва на 21 март и приключва на 18 юли 1918 г. Немците осъзнават, че единственият им останал шанс за победа е да победят силите на Антантата, преди САЩ да са разгърнали пълния си потенциал в Европа. Германската армия разполага с временно числено превъзходство, тъй като почти 50 дивизии са освободени от руското излизане от войната след Брест-Литовския мирен договор.
Пролетно настъпление | |||
Западен фронт през Първата световна война | |||
Западният фронт към края на 1918 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 21 март – 18 юли 1918 г. | ||
Място | Северна Франция и Западна Фландрия | ||
Резултат | Провал на стратегическия замисъл на операцията. Изтощение на германската армия. | ||
Територия | Германската армия постига значителни придобивки по Западния фронт. | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
50.002778, 2.652778 | |||
Пролетно настъпление в Общомедия |
Немските цели са четири и с кодови имена „Михаел“, „Жоржета“, „Блюхер-Йорк“ и „Гнайзенау“. „Михаел“ е основната атака, която има за цел да сломи линията на Антантата, да заобиколи британските сили (които държат фронта от Ламанша до река Сома) и да ги унищожи. Надеждите са, че ако това бъде постигнато, французите ще молят за мир. Останалите операции са второстепенни и са насочени към отклоняване на вниманието на съглашенците далеч от офанзивните усилия около Сома. Преди началото на офанзивата не е формулирана ясна цел, поради което след започването на военните действия мишените на нападенията постоянно се изменят според ситуацията на бойното поле.
Щом започват да напредват, германците не успяват да поддържат темпо, отчасти поради логистически затруднения. Бързо придвижващите се щурмови отряди не носят със себе си достатъчно провизии, за да продължат с настъплението дълго време, а армията не успява да ги настига достатъчно бързо, за да им помага. Силите на Антантата концентрират силите си в по-важните области – подходите към Ламанша и железопътния възел Амиен. Стратегически безполезната земя, опустошена от години военни действия, е оставена леко защитавана. За няколко седмици опасността от германски пробив преминава, макар съпътстващите сражения да продължават.
Немската армия прави най-дълбокия пробив на Западния фронт от 1914 г. и превзема голям част от земите, които е загубила през изминалите две години. Въпреки привидния успех, обаче, тя понася тежки загуби в замяна на територии, които имат ниска стратегическа стойност и са трудни за отбрана. Офанзивата не успява да нанесе удара, който би спасил Германия от поражения. През юли 1918 г. съглашенците вече разполагат с числено превъзходство след пристигането на американските подкрепления. През август те преминават в контранастъпление. В последвалата Стодневна офанзива Германия губи всичките си придобивки от Пролетното настъпление, а през ноември 1918 г. капитулира.