Президентски мандат на Доналд Тръмп
From Wikipedia, the free encyclopedia
Президентският мандат на Доналд Тръмп започва на 20 януари, 2017 г., след инаугурацията[1] му като 45-ия президент на САЩ, наследявайки на поста Барак Обама. Член на Републиканската партия, Тръмп е бизнесмен и реалити звезда от Ню Йорк по време на победата си на президентските избори през 2016 г. над кандитата от Демократическата партия, Хилъри Клинтън. Въпреки че Тръмп губи по брой гласове с почти три милиона, той печели гласовете на Избирателната колегия с 304 на 227 в президентска надпревара. Одобрението за Тръмп е стабилно, движещо се между високи 30 и средата 40% по време на мандата му.
Тръмп отменя мерки за опазване на околната среда, приети като мерки в борбата с глобалното затопляне. Той слага край на плана за чиста енергия, напуска Парижкото споразумение от 2015 г. за намаляване на климатичните промени и призовава за увеличение на субсидиите за производство на изкопаеми горива, наричайки предизвиканите от човека климатични промени мит. Тръмп се проваля в усилията си да отмени закона за защита на пациентите и достъпна грижа, но подписва указ който елиминира клаузата за индивидуална споделена отговорност. Въвежда частична отмяна на закона Дод-Франк, който преди това налага по-сериозни ограничения на банките след световната финансова криза от (2007 – 2008) и се оттегля от споразумението за транс-атлантическо сътрудничество. Тръмп подписва закона за данъчни облекчения и заетост от 2017 г., който намалява корпоративните данъци и тези върху имотите за постоянно. Краткосрочно са намалени индивидуалните данъци. Тръмп въвежда търговски мита върху вноса на стомана и алуминий и други стоки, предизвиквайки въвеждането на ответни мита от страна на Канада, Мексико и Европейския съюз и старта на търговска война с Китай.
Външната политика на Доналд Тръмп включва повече едностранни действия от американска страна, пренебрегвайки съветите и подкрепата на много традиционни партньори същевременно приближавайки САЩ до други страни като Саудитска Арабия и Израел. Кабинетът на Тръмп се съгласява на сделка за продажбата на оръжия на стойност $110 милиарда на Саудитска Арабия, признава Йерусалим за столица на Израел, одтегля САЩ от иранското ядрено споразумение и издава спорна заповед за отказването на достъп до САЩ на граждани от няколко страни. Кабинетът му изтегля американските войници от северна Сирия, позволявайки на Турция да нападне намиращите се там кюрди. Администрацията на Донълд Тръмп еднолично решава да проведе разговори със Северна Корея. В резултат на искането на Тръмп за федерално финансиране на гранична стена между САЩ и Мексико американското правителство прекратява работа между 22 декември, 2018 г. и 25 януари, 2019 г. (най-дългото в историята). Тръмп слага край на програмата ДАКА, позволяваща на някои хора, намиращи се на американска територия нелегално вследствие на пристигането си като деца да получат подновяващо се двугодишно отлагане на депортацията си. Кабинетът на Тръмп прилага политика на нулева толерантност по отношение на задържането на семейства, преминаващи американската граница с Мексико и въвежда спорната практика за разделяне на родители и деца, което предизвиква национален и международен отзвук.
След като Трмъп отстранява директора на ФБР, Джеймс Коми през май, 2017 г. бившия директор на бюрото, Робърт Мълър е назначен за специален разследващ по случая с руската намеса на изборите през 2016 г. и свързаните въпроси, включително координацията и връзките между кампанията на Тръмп и руското правителство. Шестима съвестници и служители от щаба на Доналд Тръмп са обвинени, като петима от тях се признават за виновни. Тръмп многократно отрича обвиненията в заговор и възпрепятстване на справедливост и често критикува разследването, наричайки го политически мотивиран „лов на вещици“. Заключението на Мълър идва през март, 2019 г. с доклад показващ руска намеса в полза на Тръмп и във вреда на Хилъри Клинтън. Според заключението на доклада наличните доказателства „не установяват, че служители от кампанията на Тръмп са заговорничели или действали заедно с руското правителство“, но документира десет случая от президентския мандат на Тръмп, които могат да бъдат тълкувани като възпрепятстване на правосъдието. Екипът на Мълър е неспособен да обвини Тръмп след като разследващите спазват препоръка на службата за юрисконсулт, че не може да бъде започнат съдебен процес срещу действащ президент, но не го оправдава по случая. Бар и заместник главния прокурор Род Розенстийн решават, че доказателствата не са достатъчни за да демонстритат престъпление или възпрепятсване на закона. По-късно Бар заявява, че не е оправдал Тръмп.
Камарата на представителите започва разследване за импийчмънт след като доклад от септември, 2019 г. сочи че Тръмп е злоупотребил с президентските си правомощия, прилагайки политически натиск върху президента на Украйна, Володимир Зеленски да предприеме действия, които биха имали ефекта на помощ в кампанията му за преизбиране през 2020 г. Тръмп нарежда задържането на одобрена от Сената военна помощ за Украйна. Впоследствие свидетели разкриват, че Тръмп и сътрудниците му са прилагали този политически натиск от месеци. На 18 декември, 2019 г. Тръмп се превръща в третия американски президент в историята, импийчнат от Камарата на представителите.