Потребител беседа:Termininja/Архиви/2014
From Wikipedia, the free encyclopedia
Това е архив на стари беседи. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа. |
2014
Czestita Nowa Godina:) Mnogo uspehni, dobri statii, i naj-mnogo zdrawe, kysmet i ljubow. Джевянин (беседа) 23:31, 31 декември 2013 (UTC).
Сливане на {{Музикант инфо}} с {{Музикален изпълнител}}
Предложил си "Музикант инфо" за сливане с "Музикален изпълнител". Как мислиш, че е по-добре
- Да се адаптира шаблонът "Музикален изпълнител" към показателите на "Музикант инфо" и да се пренасочи "Музикант инфо", или
- Да се направи подшаблон, каквато проба направих с {{Infobox musical artist}}, който бе пренасочен преди към "Музикант инфо".
--Rumensz (беседа) 13:31, 23 януари 2014 (UTC)
- Ако се реши какъв да е окончателния шаблон, другият може да се замени сравнително лесно с бот, като параметрите се преименуват.
- Освен това "Музикален изпълнител" в момента се използва и за хора, и за групи - може би трябва да се помисли за разделяне на два шаблона. --Спас Колев (беседа) 14:57, 24 януари 2014 (UTC)
- Имайки малкото опит, мога да кажа, че по отношение на шаблоните нещата са изтървани (за съжаление) още в самото начало на разработката им. Често на една "тема" има по няколко шаблона, и което е най-лошото - с различни параметри (да не говорим за смесицата български текст с английски текст (Infobox musical artist/и други). Правилната процедура за мен е - анализ, синтез, корекция и допълнение, сливане след тест, и тогава извод за последващи действия (да речем - допълване, разделяне, глобализация /важна тенденция, която много хора не усещат, а тя върви в Уики, и е дълга тема за разговор/).
- За музикалните изпълнители правилно е решено да има един шаблон поради еднотипност на показателите, а след това да се ползват различни анкети за попълване на данните (като може да се допълни и с анкета за "композитор", примерно). Паралелното съществуване на отделни шаблони за едно и също е вредно. Трябвало е още със създаването на "М. изпълнител" да се закрият "I. m. a." и "М. инфо". Сега също може, но показателят "От" е ползван и за родно място, и за място на създаване на групата, и статиите трябва да се прегледат ръчно.
- Проблемът ми (който се появи и с други шаблони) е, че при "адаптиране" (когато не са "ботвани" старите показатели) "общият" шаблон се утежнява с наличие и обработка на различни показатели (по т.1), той става сложен, допускат се грешки, често е почти невъзможна адаптацията. Втората възможност (по т.2) за мен е като един предварителен "план-тест" за бот - съпоставяне на показателите и пряко тестване с основния шаблон. Тъй като имаме "масовка" (много статии) може да се приложат и двата начина, за улеснение на потребителите-вложители, които ползват старите показатели (поради копиране и пр.)
- И още нещо - "ако се реши" - "Кой?" - Който се е хванал! - Пробвах няколко пъти, но конструктивни предложения не се появиха (само с Пламен и Нинджата обсъждахме). Затова карам смело напред. "Тъй то!" (по Вонегът). Поздрави! --Rumensz (беседа) 09:42, 25 януари 2014 (UTC)
Шаблон:Художник
Здравей :) Имаш ли представа защо в този шаблон вместо да се появят поотделно показателите "учител" и "академия", се явява едно самостоятелно "Обучение"? Не е задължително учителят да е винаги преподавател в академията. Поздрави! --Молли (беседа) 08:30, 27 януари 2014 (UTC)
- Могат да се разделят - примерно първо да се изписва "Академия", после "Учители" ("Преподаватели"). --Rumensz (беседа) 08:37, 27 януари 2014 (UTC)
- Май не те разбирам. В шаблона са разделени. --Молли (беседа) 08:47, 27 януари 2014 (UTC)
- Браво на вас! --Termininja✉ 11:33, 27 януари 2014 (UTC)
- Здравей, пак има проблем с този шаблон. Когато опиша снимката на "картинка_текст" нищо не се показва. Текстът обече излиза, ако е написан на "описание". Записан на същото място се появява и текстът, който попада най-отгоре под името на художника. Например "руски художник, баталист". Т.е. трябва да си избера кой от двата текста да се покаже в шаблона. Необходимо е обаче и двата да излизат. Можеш ли да направиш нещо по въпроса? Виж например при последното, което писах - Михаил Петрович Клодт. Извинявай за безпокойството и лек ден! --Молли (беседа) 09:01, 5 февруари 2014 (UTC)
- Здравей! Аз не намирам проблеми в шаблона. Виждам, че "картинка_текст" е параметър, който се показва когато картинката не може да се зареди - така е зададено в шаблона, но не знам защо, според мен е излишен. А параметъра "описание" си е баш този който излиза под картинката, така че слагай описанието там. --Termininja✉ 09:23, 5 февруари 2014 (UTC)
- А защо този шаблон има различни цветове при условие че е все за художници? --Termininja✉ 13:18, 6 февруари 2014 (UTC)
- Ами не знам, нали ти му промени цвета и го направи съвсем светъл --Молли (беседа) 13:24, 6 февруари 2014 (UTC)
- Не съм аз, аз имам само една редакция по този шаблон, която не променя нищо по функционалността, и в момента правя още няколко олекотявания на кода но те не променят с нищо работата му до момента. --Termininja✉ 13:28, 6 февруари 2014 (UTC)
- Сега виждам, някъде, при самото прилатане, е имало зададен цвят. Ще го махна, където го срещна. --Молли (беседа) 13:35, 6 февруари 2014 (UTC)
- Да, на доста места е добавян допълнително цвят, но е различен... въпреки че преобладава lightblue. Ако е ненужен го махай, ще трябва после да се махне и като параметър от шаблона. --Termininja✉ 13:54, 6 февруари 2014 (UTC)
- Сега виждам, някъде, при самото прилатане, е имало зададен цвят. Ще го махна, където го срещна. --Молли (беседа) 13:35, 6 февруари 2014 (UTC)
- Не съм аз, аз имам само една редакция по този шаблон, която не променя нищо по функционалността, и в момента правя още няколко олекотявания на кода но те не променят с нищо работата му до момента. --Termininja✉ 13:28, 6 февруари 2014 (UTC)
Здравей отново :) Би ли ми казал защо премахваш ширината на картинката в шаблона за художниците? Аз лично предпочитам тя да остане. --Молли (беседа) 12:38, 10 февруари 2014 (UTC)
- Нарочно минах през всички художници за да видя дали има нужда от нея, но така и не намерих причина да я оставя. Същото можеш да направиш и ти. В момента всички статии са с еднаква ширина на шаблона и изглеждат много добре. Какъв е смисъла да го вкарваме този допълнителен параметър при условие че не се ползва, защото в момента не фигурира в нито една статия. --Termininja✉ 12:56, 10 февруари 2014 (UTC)
- Аз го ползвам и за това си има причина. Някои от снимките на художниците са стари и не стоят добре при по-голямо увеличение. Други са дребни и отново не стоят добре, но този път при по-малкия размер. Затова смятам, че параметърът е необходим. Всъщност, не виждам защо се е наложило да се прави такава корекция. Параметърът не пречи на никого. Освен това мисля, че шаблонът вече е достатъчно добър и изпипан и няма нужда от следващи промени. В момента ме интересува дали мога да добавям тази ширина в шаблона, когато преценя, че ми трябва, или е премахнат генерално, без право на ново включване. --Молли (беседа) 13:30, 10 февруари 2014 (UTC)
- Вече ти отговорих по-горе - един параметър който не се ползва няма смисъл да стои в шаблона, а ако има причина за вкарването на такъв разбира се че ще се добави. В момента съм го махнал от шаблона защото нито една статия не ползва параметър за ширина. Може ли пример за статия с лошо изглеждаща снимка, понеже аз не видях такава...., може да не съм забелязал че изглежда зле когато съм премахвал параметъра от статиите. --Termininja✉ 14:24, 10 февруари 2014 (UTC)
- Аз го ползвам и за това си има причина. Някои от снимките на художниците са стари и не стоят добре при по-голямо увеличение. Други са дребни и отново не стоят добре, но този път при по-малкия размер. Затова смятам, че параметърът е необходим. Всъщност, не виждам защо се е наложило да се прави такава корекция. Параметърът не пречи на никого. Освен това мисля, че шаблонът вече е достатъчно добър и изпипан и няма нужда от следващи промени. В момента ме интересува дали мога да добавям тази ширина в шаблона, когато преценя, че ми трябва, или е премахнат генерално, без право на ново включване. --Молли (беседа) 13:30, 10 февруари 2014 (UTC)
БГ наименования
Намерих български наименования на вредителите по растения. --Fadams (беседа) 18:56, 28 януари 2014 (UTC)
Австрийска дървеница Eurygaster austriaca Schr. Житни и царевица - Дървеници
Априлски бръмбар Rhizotrogus aequinoctialis Hrbst. Многоядни неприятели - Листороги бръмбари - бели червеи
Атлантически акар Tetranychus atlanticus McGregor (turkestani Ug et Nik) Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Бадемов семеяд Eutytoma amigdali End. Овощни Плодови и Листни оси
Бадемова листна оса Cimbex quadrimaculata Mull. Овощни Плодови и Листни оси
Балкански житен бегач Zabrus balcanicus Heyden. Житни и царевица - Бръмбари
Белораменен домашен (зърнов) молец Endrosis sarcitrella L. Складови неприятели - Пеперуди
Блестящ полски ковач Selatosomus aeneus L. Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Бобов петточков хоботник Tychius quinquepunctatus L. Едногодишни зърнено-бобови - Бръмбари
Бодилева пеперуда Vanessa (Pyrameis) cardui L. Едногодишни зърнено-бобови Пеперуди
Бразилски бобов зърнояд Zabrotus subfasciatus Boh. Складови неприятели - Бръмбари
Брястова листна въшка Byrsocrypta ulmi De Geer. Житни и царевица - Листни въшки и трипсове
Бяла американска пеперуда Hyphantria cunea Drury. Овощни Листогризещи гъсеници
Бяла (голяма) зелева пеперуда Pieris brassicae L. Зеленчукови Пеперуди
Бяла овощна пеперуда Aporia (Ascia) crataegi D. Овощни Листогризещи гъсеници
Вдлъбнатоивичеста зелева бълха Phyllotreta vittata Redt. Зеленчукови Бръмбари
Виолетова стридоподобна щитоносна въшка Parlatoria oleae Colv. Овощни Плоски щитоносни въшки
Вишнев (черешов) хоботник Rhynchites auratus Scop. Овощни Хоботници
Вишнева листна оса Caliroa cerasi (lymacina) L. Овощни Плодови и Листни оси
Власеста педомерка Lycia (Biston) hirtaria Cl. Овощни Листогризещи гъсеници
Вредна житна дървеница Eurygaster integriceps Put. Житни и царевица - Дървеници
Вълнистоивичеста зелева бълха Phyllotreta undulata Kutsch Зеленчукови - Бръмбари
Галообразуващ зелев хоботник Ceuthorrhynchus pleurostigma Marsh. Зеленчукови - Бръмбари
Гамозначна нощенка Phytometra (Autographa, Plusia) gamma L. Многоядни неприятели - Надземни нощенки
Глогов акар Tetranychus vienensis Zacher. Tetranychus crataegi Hirst. Овощни Акари
Голи охлюви сем. Limacidae; сем. Arionidae Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Голям восъчен молец Galleria mellonella L. Складови неприятели - Пеперуди
Голям гол охлюв Limax maximus L. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Голям житен бегач Zabrus spinipes F. (Z. biapoides Crtz.) Житни и царевица - Бръмбари
Голям луков листояд Galeruca tanaceti L. Зеленчукови - Бръмбари
Голям люцернов листов хоботник Phytonomus punctatus F. Фуражно-бобови - Бръмбари
Голям овощен беловинояд Ecoptogaster (Scolytus) mali Rechst. Овощни Неприятели по дървесината
Голям червенокрил цветояд Omophlus leptaroides F. Многоядни неприятели Лъжетелени червеи
Голяма зимна педомерка Hibernia (Erannis) defoliaria Cl. Овощни Листогризещи гъсеници
Голяма крушова листна бълха Psylla pyrisuga Foster. Овощни Други смучещи неприятели
Голяма малинова (къпинова) листна въшка Amphorophora rubi Ягодоплодни Други неприятели
Голяма прасковена листна въшка Pterochloroides persicae Chol. Овощни Листни въшки по костилковите
Горски скакалци Isophya sp. Многоядни неприятели - Скакалци
Градински арион Arion hortensis Fer. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Градинска нощенка Mamestra oleracea L. Зеленчукови - Пеперуди
Градински космати комари сем. Bibionidae Зеленчукови - Мухи
Грахов зърнояд Bruchus pisorum (pisi) L. Едногодишни зърнено-бобови Бръмбари Складови неприятели - Бръмбари
Грахов трипс Kakaothrips robustus Uzel Едногодишни зърнено-бобови - Други
Грахов червей Laspeyresia nigricana Steph. Едногодишни зърнено-бобови - Пеперуди
Грахова галица Contarinia pisi Winn. Едногодишни зърнено-бобови - Други
Гребенест точилар Ptilinus pectilicornis L. Складови неприятели - Бръмбари
Грудкови хоботници Sitona sp. Едногодишни зърнено-бобови и Фуражно-бобови - Бръмбари
Гъботворка Lymantria dispar L Овощни Листогризещи гъсеници
Двадесет и четири точкова калинка Subcoccinella vigintiquatuorpunctata L. Фуражно-бобови - Бръмбари
Двубрадавична щитоносна въшка Palaeolecanium bituberculatum Targ. Овощни Полусферични щитоносни въшки
Детелинов зърнояд Bruchidius varius Ol. Складови неприятели - Бръмбари
Детелинов семеяд Bruchophagus gibbus Boh. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Детелинов хоботник Apion apricans Hrbst. Фуражно-бобови - Бръмбари
Диабротика Diabrotica virgifera virgifera LeConte. Житни и царевица - Неприятели по царевицата
Дългоглав скакалец Acrida mediterranea Многоядни неприятели - Скакалци
Дървесница Zeuzera pyrinaL. Овощни Неприятели по дървесината
Египетски грахов зърнояд Bruchidius incarnates Boh. Складови неприятели - Бръмбари
Египетски скакалец Anacridium aegyptium L Многоядни неприятели - Скакалци
Еднопоясен гроздов молец Еupoecilia (Clysia) ambiguella Hb. Лоза - Пеперуди
Еспарзетов семеяд Eurytoma onobrychidis Nik. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Ечемична муха Lasiosina cinctipes Meig Житни и царевица - Мухи и оси
Житна гъгрица Sitophilus(Calandra) granarius L. Складови неприятели - Бръмбари
Житна класова муха Meromyza nigriventris Meq. Житни и царевица - Мухи и оси
Житна стъблена муха Chlorops pumilionis Bjerk. Житни и царевица - Мухи и оси
Житна стъблена оса Cephus pygmaeus L. Житни и царевица - Мухи и оси
Житна тревна муха Opomyza florum L. Житни и царевица - Мухи и оси
Житни листни оси Dolerus sp. Житни и царевица - Мухи и оси
Житни стъблени бълхи Chaetocnema aridula Gyll. Chaetocnema hortensis Geoffr. Житни и царевица - Бръмбари
Жълт брашнен бръмбар Tenebrio molitor L. Складови неприятели - Бръмбари
Жълт лозов (ябълков) акар Schizotetranychus (Eotetranychus) viticola Reck.; pruni Oud.; pomi Sep. Овощни Акари Лоза - Акари
Жълт сливов акар Eotetranychus (Schizotetranychus) prunicola Livsch. Овощни Акари
Жълта сливова плодова оса Hoplocampa flava L. Овощни Плодови и Листни оси
Жълтокафяв присторник Ptinus brunneus Dft. Складови неприятели - Бръмбари
Западен полски ковач Agriotes ustulatus Schall. Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Западен цветов трипс /Калифорнийски трипс/ Frankliniella occidentalis Perg. Зеленчукови - Белокрилки и трипсове Индустриални - Неприятели по тютюна Овощни Други смучещи неприятели Лоза Смучещи неприятели
Западна цвеклова бълха Chaetocnema tibialis Illig. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Запетаевидна щитоносна въшка Lepidosaphes ulmi L. Овощни Плоски щитоносни въшки
Зарзалова вълнарка Orgyia antiqua L Овощни Листогризещи гъсеници
Зелев молец Plutella maculipennis Curt. Зеленчукови - Пеперуди
Зелев стъблен скритохоботник Ceuthorrhynchus quadridens Panz. Зеленчукови - Бръмбари
Зелева белокрилка Aleyrodes proletella L. Зеленчукови - Белокрилки и трипсове
Зелева листна въшка Brevicorynae brassicae L. Зеленчукови - Листни въшки
Зелева муха Delia (Chortophila) brassicae Bouche. Зеленчукови - Мухи
Зелева нощенка Mamestra (Barathra) brassicae L. Зеленчукови - Пеперуди
Зелен агрилус Agrilus viridis L. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените Овощни Неприятели по дървесината
Зелен скакалец Tettigonia viridissima L. Многоядни неприятели - Скакалци
Зелена грахова листна въшка Acyrthosiphon pisi Kalt. Едногодишни зърнено-бобови - Листни въшки
Зелена розена листна въшка Macrosiphum rosae L. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Зелена цикада Cicadella viridis L. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените Овощни Други смучещи неприятели Лоза Смучещи неприятели
Зелена ябълкова листна въшка Aphis pomi De Geer. Овощни Листни въшки по семковите
Зеленоивичеста листна въшка Macrosiphum euphorbiae Thomas Зеленчукови - Листни въшки
Земни бълхи Phyllotreta sp. Зеленчукови - Бръмбари
Земни бълхи Longitarsus sp., Psylliodes affinis, Epitrix sp. Индустриални - Неприятели по картофите
Зимен скакалец Acrotylus insubricus Scop. Многоядни неприятели - Скакалци
Зимна нощенка (зимен сив червей) Scotia (Agrotis) segetum Schiff. Многоядни неприятели - Подземни нощенки
Златка Cetonia aurata L. Овощни Бръмбари
Златозадка Euproctis chrisorrhoea L Овощни Листогризещи гъсеници
Зърнов бръмбар Rhysoperta dominica F. Складови неприятели - Бръмбари
Зърнов молец Sitotroga cerealella Oliv. Складови неприятели - Пеперуди
Ивичеста житна бълха Phyllotreta vittula Redt. Житни и царевица - Бръмбари
Източен плодов червей Grapholitha (Laspeyresia; Cydia) molesta Busck. Овощни Плодови червеи
Италиански скакалец Calliptamus italicus L. Многоядни неприятели - Скакалци
Ипсилонова нощенка Scotia (Agrotis) ypsilon Hufn. Многоядни неприятели - Подземни нощенки
Калифорнийска щитоносна въшка Quadraspidiotus (Diaspidiotus, Aspidiotus) perniciosus Comst. Овощни Плоски щитоносни въшки
Картофен молец Phtorimaea operculella Zell. Индустриални - Неприятели по картофите
Картофена бълха Epitrix cucumeris Haris. Индустриални Неприятели по картофите; Неприятели по тютюна
Картофена листна въшка Aulakorthum solani Kalt. Индустриални - Неприятели по картофите
Касисова педомерка Abraxas grossulariata L. Ягодоплодни - Пеперуди
Касисова стъкленка Synanthedon tipuliformis Cler. Ягодоплодни - Пеперуди
Кафяв арион Arion subfuscus Drap. Зеленчукови- Ненасекомни неприятели
Кафяв домашен молец Hofmanophila pseudospretella St. Складови неприятели - Пеперуди
Кафяв полски ковач Melanotus brunnipes Germ. Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Кафяв овощен акар Bryobia rubrioculus Scheut. Овощни Акари
Кафява ленова бълха Aphthona flaviceps All. Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Кафявоивичеста ябълкова листозавивачка Pandemis heparana SchIff. Овощни Листозавивачки
Кафявопетниста листозавивачка Archips (Cacoecia) xylosteana L. Овощни Листозавивачки
Кестенов хоботник Curculio (Balaninus) elephas Gyll. Овощни Хоботници
Китайски зърнояд Callosobruchus chinensis L. Складови неприятели - Бръмбари
Колорадски бръмбар Leptinotarsa decemlineata Say. Индустриални - Неприятели по картофите
Комари дългоножки сем. Tipulidae Зеленчукови - Мухи
Конопена бълха Psylliodes attenuata Koch. Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Конопената листна въшка Phorodon cannabis Pass. Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Копривна пеперуда Vanessa urticae L. Едногодишни зърнено-бобови - Пеперуди
Коренова цвеклова въшка Pemphigus fuscicornis Koch. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Кореста завивачка Laspeyresia woeberiana Schiff. Enarmonia formozana Scop. Овощни Неприятели по дървесината
Костилкоплодова листна оса Neurotoma nemoralis L. Овощни Плодови и Листни оси
Крушов плодов червей Laspyresia pyrivora Danil. Овощни Плодови червеи
Крушов пъпкопробивач Anthonomus pyri Kalt. Овощни Хоботници
Крушова дървеница Stephanitis pyri F. Овощни Други смучещи неприятели
Крушова листна въшка Dysaphis pyri B.d.F. Овощни Листни въшки по семковите
Крушова листна муха (галица) Dasyneura (Perrisia) pyri Bouche. Овощни Мухи
Крушова листна оса Neurotoma flaviventris Retz. Овощни Плодови и Листни оси
Крушова плодова муха Contarinia pyrivora Kieff. Овощни Мухи
Крушова плодова оса Hoplocampa brevis Klug. Овощни Плодови и Листни оси
Кръвна въшка Eriosoma lanigerum Hausm. Овощни Листни въшки по семковите
Кръгломиниращ молец Leucotera (Cemiostoma) scitella Zell. Leucoptera malifoliella O.Costa Овощни Миниращи и други молци
Кръстоцветна зелева бълха Phyllotera cruciferae Goeze. Зеленчукови - Бръмбари
Ленов трипс Thrips linarius Uzel Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Ленова листозавивачка Phalonia epilinana Zell. Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Летящ скакалец Aeolopus thalassinus F. Многоядни неприятели - Скакалци
Лешников хоботник Curculio (Balaninus) nucum L. Овощни Хоботници
Лещен зърнояд Bruchus lentis Frol. Едногодишни зърнено-бобови Бръмбари Складови неприятели - Бръмбари
Ливадна пеперуда Loxostege sticticalis L. Многоядни неприятели - Други
Ливадни дървеници Lygus sp. Фуражно-бобови Листни въшки и дървеници Лоза Смучещи неприятели
Листороги бръмбари Сем. Scarabaeidae Многоядни неприятели - Листороги бръмбари - бели червеи
Лозов акар Brevipalpus lewisi Mc. Gregor. Лоза Акари
Лозов драскач Adoxus obscurus L. (ssp. villosus Schrk) Лоза - Бръмбари
Лозов стригач Lethrus apterus Laxm. Лоза - Бръмбари
Лозова краста Еriophyes (Calomerus) vitis Pgst. Лоза Акари
Лозова листозавивачка Sparganothis pilleriana Schiff. Лоза - пеперуди
Лозова подвижна щитовка Pseudococcus citri L. Planococcus citri Risso. Лоза Смучещи неприятели
Лозова пъстрянка Yno (Procris) ampelophaga Bayle. Лоза - пеперуди
Лозова филоксера Phylloxera vastatrix Planch. Viteus vitifolii Fitch. Лоза Смучещи неприятели
Лозова цикада Empoasca vitis Лоза Смучещи неприятели
Лозова щитовка Pulvinaria vitis L Овощни Полусферични щитоносни въшки Лоза Смучещи неприятели
Луков молец Acrolepia assectella Zell. Зеленчукови - Пеперуди
Луков скритохоботник Ceuthorrhynchus jacovlevi Schultze. Зеленчукови - Бръмбари
Лукова минираща муха Napomyza (Phytomyza) gymnosfoma Lvew. Зеленчукови - Мухи
Лукова муха Delia (Chortophila, Hylemyia) antiqua Meig. Зеленчукови - Мухи
Лукова сирфидна муха Eumerus strigatus Fall. Зеленчукови - Мухи
Лъжекалифорнийска стридо-подобна щитоносна въшка Quadraspidiotus ostraeformis CurtIs. Овощни Плоски щитоносни въшки
Люцернов коренов хоботник Otiorrhynchus ligustici L. Фуражно-бобови - Бръмбари
Люцернов листояд Phytodecta fornicata Br¬gg. Фуражно-бобови - Бръмбари
Люцернов семеяд Bruchophagus roddi Gus. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Люцернов сечко Plagionotus floralis Pall. Фуражно-бобови - Бръмбари
Люцернова бобова галица Asphondilia miki Wachtl. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Люцернова галица Contarinia medicaginis Kieff. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Люцернова дървеница Adelphocoris lineolatus Goeze. Фуражно-бобови - Листни въшки и дървеници
Люцернова кафява нощенка Gonospileia (Euclidia) glyphica L. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Люцернова листна въшка Aphis medicaginis (cracivora) Koch. Фуражно-бобови - Листни въшки и дървеници
Люцернова нощенка Chloridea maritima Grasl. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Люцернова педомерка Taphrina (Eubolia) arenacearia Hb. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Люцернова пъпкова галица Dasyneura (Perrisia) ignorata Wachtl. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Лятна зелева муха Delia (Hylemya) floralis Fll. Зеленчукови - Мухи
Мавритански бръмбар Tenebrioides mauritanicus L. Складови неприятели - Бръмбари
Мавърска дървеница Eurygaster maura L. Житни и царевица - Дървеници
Малка зимна педомерка Cheimatobia (Operophtera) brumata L. Овощни Листогризещи гъсеници
Малка малинова листна въшка Aphis (Amphorophora)218"> Ягодоплодни Други неприятели
Малка лозова листозавивачка Argyrotoenia pulchellana Haw. Лоза - Пеперуди
Малка полска нощенка Spodoptera (Laphygma) exiqua Hb. Многоядни неприятели - Надземни нощенки
Малка рапична стъблена бълха Psylliodes thlaspis Foudr. Индустриални - Неприятели по маслодайните
Малка сливова листна въшка Brachycaudus helichrysi Kalt Овощни Листни въшки по костилковите
Малинов агрилус Agrilus (aurichalceus) rubicola Hb Индустриални - Неприятели по етерично-маслените Ягодоплодни - Бръмбари
Малинов молец Incurvaria (Lomparonia) rubiella Bjerk. Ягодоплодни - Пеперуди
Малинова галица Lasioptera rubi Heeg. Ягодоплодни Други неприятели
Малинова стъкленка Bembecia hylaeiformis Lasp. Ягодоплодни - Пеперуди
Малиново комарче Thomassiana theobaldi Barn. Ягодоплодни Други неприятели
Малък брашнен бръмбар Tribolium confusum Duv. Складови неприятели - Бръмбари
Малък бръчков беловинояд Scolytus (Ecoptogaster) rugulosus Ratz. Овощни Неприятели по дървесината
Малък восъчен молец Achroia grisella L. Складови неприятели - Пеперуди
Малък лозов хоботник Otiorrhynchus sulcatus F. Лоза - Бръмбари
Малък люцернов листов хоботник Phytonomus (Hypera) variabilis Herbst. Фуражно-бобови - Бръмбари
Малък полски ковач Agriotes sputator L. Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Малък червенокрил цветояд Omophlus proteus Kirsh. Многоядни неприятели Лъжетелени червеи
Марокански скакалец Dociostaurus maroccanus Thunbg. Многоядни неприятели - Скакалци
Медна златка Perotis lugubris Fabr. Овощни Неприятели по дървесината
Mентов листояд Chrysomela mentastri Suf. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Ментова нощенка Chloridea peltigera Schiff. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Ментов сечко Phytoecia virgula Charp. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Ментова бълха Longitarsus lycopi Foudr. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Ментова листна въшка Aphis attinis Guere. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Ментова щитоноска Cassida viridis Subr. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Месингов бръмбар Niptus holosericeus (hololeucus) Fald. Складови неприятели - Бръмбари
Минираща муха Liriomyza solani Hering. Liriomyza (Agromyza) bryoniae Kalt. Зеленчукови - Мухи
Миниращи мухи Liriomyza sp. Едногодишни зърнено-бобови - Други
Миризлив дървесинояд Cossus cossus L. Овощни Неприятели по дървесината
Многоцветници Vanessa sp. Едногодишни зърнено-бобови - Пеперуди
Молец по сушените плодове Рlodia interpunctella Hb. Складови неприятели - Пеперуди
Морковена листна въшка Semiaphis dauci F. Зеленчукови - Листни въшки
Мраморен полски ковач Corymbites sjaelandicus M¬ll. Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Мрежест гол охлюв Agriolimax reticulatus Mull. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Музейник Anthrenus sp. Складови неприятели - Бръмбари
Музейници и кожояди Сем. Dermestidae Складови неприятели - Бръмбари
Mършояди Сем. Silphidae Индустриални - Неприятели по картофите
Мъхнат бръмбар Epicometis (Tropinota) hirta Poda. Овощни Бръмбари
Нечифтен дървесинояд Anysandrus ( Xyleborus) dispar F. Овощни Неприятели по дървесината
Обикновен житен бегач Zabrus tenebrioides Goeze. Житни и царевица - Бръмбари
Обикновен житен бръмбар (житар) Anisoplia austriaca Hrbst. Житни и царевица - Бръмбари
Обикновен кожояд Dermestes lardarius L. Складови неприятели - Бръмбари
Обикновен майски бръмбар Melolontha melolontha L. Многоядни неприятели - Листороги бръмбари - бели червеи
Обикновен малинов бръмбар Byturus tomentosus F. Ягодоплодни - Бръмбари
Обикновен паяжинообразуващ акар Tetranychus urticae Koch. (tellarius Lin.; bimaculatus Harvey) Едногодишни зърнено-бобови - Други; Зеленчукови - Ненасекомни неприятели; Индустриални - Неприятели по влакнодайните Овощни Акари Лоза Акари Ягодоплодни Други неприятели
Обикновен полски ковач Agriotes lineatus L. Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Обикновен цвеклов хоботник Bothynoderes punctiventris Germ Индустриални - Неприятели по цвеклото
Обикновен юнски бръмбар Amphimalon solstitialis L. Многоядни неприятели - Листороги бръмбари - бели червеи
Обикновена грахова листозавивачка Laspeyresia (Grapholitha) dorsana L. Едногодишни зърнено-бобови - Пеперуди
Обикновена житна листна въшка Schizaphis graminum Rond. Житни и царевица - Листни въшки и трипсове
Обикновена житна пиявица Oulema (Lema) melanopa L. Житни и царевица - Бръмбари
Обикновена зелева дървеница Eurydema oleracea L Зеленчукови - Белокрилки и трипсове
Обикновена зидова мокрица Oniscus aselus L. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Обикновена зимнична мокрица Porcellio scaber Latr. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Обикновена крушова листна бълха Psylla pyri L. Овощни Други смучещи неприятели
Обикновена кълбеста мокрица Armadilidium vulgare L. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Обикновена синапица Pieris napi L Зеленчукови - Пеперуди
Обикновена сливова щитоносна въшка Parthenolecanium (Eulecanium) corni Bouche Овощни Полусферични щитоносни въшки Лоза Смучещи неприятели
Обикновена цвеклова бълха Chaetocnema concina Marsh. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Овесен трипс Stenothrips graminum Uzel. Житни и царевица - Листни въшки и трипсове
Овесена листна въшка Macrosiphum (Sitobion) avenae L. Житни и царевица - Листни въшки и трипсове
Овощен агрилус Agrilus fuscosericeus Dan. Овощни Неприятели по дървесината
Овощен листогризач Phillobius oblongus L. Овощни Хоботници
Овощна многоцветница Vanessa polychlorus L. Овощни Листогризещи гъсеници
Окантован арион Arion circumscriptus John. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Оранжево житно комарче Stenodiplosis mosellana Gebin. Житни и царевица - Мухи и оси
Оранжериен молец Udea ferrugalis Hb. Зеленчукови - Пеперуди
Оранжериен трипс Heliothrips haemorrhoidalis Bouche. Зеленчукови - Белокрилки и трипсове
Оранжерийна белокрилка Trialeurodes (Asterochiton) vaporariorum Westw. Зеленчукови - Белокрилки и трипсове Индустриални - Неприятели по тютюна
Орехов плодов червей Laspeyresia (Carpocapsa) amplana Hb. Овощни Плодови червеи
Оризова гъгрица Sitophilus (Calandra) oryzae L. Складови неприятели - Бръмбари
Орехова листна въшка Callipterus (Callaphis) juglandis Frisch. Овощни Листни въшки по костилковите
Остроглави житни дървеници Aelia acuminata L. Aelia rostrata Boh. Житни и царевица - Дървеници
Памукова листна въшка Aphis gossypii Glov. Зеленчукови - Листни въшки; Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Памукова нощенка Chloridea (Heliothis) obsoleta F. Многоядни неприятели - Надземни нощенки; Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Папудов зърнояд Callosobruchus quadrimaculatus Fabr. Складови неприятели - Бръмбари
Паркетен бръмбар Lyctus linearis Goeze. Складови неприятели - Бръмбари
Пашкулоносен дрешен молец Tinea pellionella L Складови неприятели - Пеперуди
Петниста люцернова листна въшка Therioaphis maculata Buckt. Фуражно-бобови - Листни въшки и дървеници
Пиперова листна въшка Aphis nasturtii Kalt. Зеленчукови - Листни въшки; Индустриални -Неприятели по картофите
Платнен дрешен молец Tineolla biseliella Hum. Складови неприятели - Пеперуди
Плодова корогризачка Adoxophyes (Capua) reticulana Hb. Овощни Листозавивачки
Полски ковачи Elateridae Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Полски гол охлюв Agriolimax agrestis L. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Полски щурец Gryllus campestris L. Многоядни неприятели - Щурци и Попово прасе
Попово прасе Gryllotalpa gryllotalpa L. Многоядни неприятели - Щурци и Попово прасе
Прасковена листна въшка Myzodes (Myzus) persicae Sulz. Зеленчукови - Листни въшки Индустриални - Неприятели по картофите; Неприятели по тютюна Овощни листни въшки по костилковите
Прелетен (мигриращ) скакалец Locusta migratoria L. Многоядни неприятели - Скакалци
Прасковен клонков молец Anarsia lineatella Zell. Овощни Миниращи и други молци
Прасковена щитоносна въшка Parthenolecanium persicae F. Овощни Полусферични щитоносни въшки
Прашеста прасковено-тръстикова листна въшка Hyalopterus arundinis F. Овощни Листни въшки по косетилковите
Присторник Ptinus fur L. Складови неприятели - Бръмбари
Продълговат полски ковач Agriotes elongatus Marsch. Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Пролетна нощенка (пролетен сив червей) Euxoa temera Hb. Многоядни неприятели - Подземни нощенки
Пръстенотворка Malacosoma neustria L. Овощни Листогризещи гъсеници
Пшеничен трипс Haplothrips tritici Kurd. Житни и царевица - Листни въшки и трипсове
Пшенична галица Contarinia tritici Kirby Житни и царевица - Мухи и оси
Пъпков акар по касиса Еriophyes (Phytoptus) ribis Nal. Cecidophyopsis ribis Westwood. Ягодоплодни Други неприятели
Пъпкова перокрилка Platyptilia rhododactylus Fabr. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Пъпкопробивач по розата Homalorhynchites hungaricus F. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Пъстра синапица Pieris daplidicae L. Зеленчукови - Пеперуди
Пъстър брашнян молец Pyralis farinalis L. Складови неприятели - Пеперуди
Пъстър скакалец Decticus verrucivorus L Многоядни неприятели - Скакалци
Пясъчник Opatrum sabulosum L. Многоядни неприятели - Лъжетелени червеи
Разноцветна зелева дървеница Euridema ornata L. Зеленчукови - Белокрилки и трипсове
Рапичен бръмбар Entomoscelis adonidis Pall. Индустриални - Неприятели по маслодайните
Рапичен цветояд Meligethes aeneus F. Индустриални - Неприятели по маслодайните
Рапична листна оса Athalia colibri Christ. Индустриални - Неприятели по маслодайните
Рапична стъблена бълха Psylliodes chrysocephala L. Индустриални - Неприятели по маслодайните
Реомюрова крушова листна въшка Dysaphis (Dentatus) reaumuri Mordv. Овощни Листни въшки по семковите
Репен стъблен скритохоботник Ceuthorrhynchus napi Gyll. Индустриални - Неприятели по маслодайните
Рогата цикада Ceresa (Streptocephalus) bubalus F. Овощни - Други смучещи неприятели
Розен агрилус Agrilus mokrzeckii (cuprescens) Obnbrg. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Розена белокрилка Bulgarialeuroses rosae Corb. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Розена сферична щитоносна въшка Rhodococus bulgariensis Wunn. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените
Розена цикада Edwardsiana (Thyphlocyba) rosae L. Индустриални Неприятели по етерично-маслените
Розена щитоносна въшка Aulacaspis rosae Bche. Индустриални Неприятели по етерично-маслените
Ръждивочервен брашнен бръмбар Tribolium castaneum Hrbst. Складови неприятели - Бръмбари
Ръждивочервен зърнов бръмбар Cryptolestes (Laemophloeus) ferrugineus Steph. Складови неприятели - Бръмбари
Ръждивочервен оранжериен акар Tetranychus cinnabarinus Boisduval. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Ряпна пеперуда Pieris rapae L. Зеленчукови - Пеперуди
Светлокрака зелева бълха Phyllotreta nemorum L. Зеленчукови - Бръмбари
Северна галова нематода Meloidogynae hapla Chitw., Зеленчукови- Ненасекомни неприятели
Сив брашнен молец Ephestia k¬ehniella Zell. Складови неприятели - Пеперуди
Сив царевичен хоботник Tanymecus dilaticollis Gyll. Житни и царевица - Неприятели по царевицата Индустриални - Неприятели по цвеклото
Сив цвеклов хоботник Tanymecus palliatus F. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Сива педомерка Boarmia rhomboidaria Schiff. Лоза - Пеперуди
Сива пъпкозавивачка Hedya nubiferana Haw. Argyroploce variegana Hb. Овощни - Листозавивачки
Сиви червеи Agrotis sp. Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Синьокрил скакалец Oedipoda coerulescens L. Многоядни неприятели - Скакалци
Синя житна пиявица Oulema lichenis Voet. Житни и царевица - Бръмбари
Синя ленова бълха Aphthona euphorbiae Schrank. Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Сливов галообразуващ акар Acalitus (Aceria, Phytoptus) phloeocoptes Nal Овощни Акари
Слезов молец Pectinophora malvella Hb. Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Сливов молец Yponomeuta padellus L. Овощни Миниращи и други молци
Сливов плодов червей Laspeyresia (Grapholitha) funebrana Tb. Овощни Плодови червеи
Слънчогледов молец Homeosoma nebulela Hb. Индустриални - Неприятели по маслодайните
Слънчогледов сечко Agapanthia dahli Richt. Индустриални - Неприятели по маслодайните
Соев молец / Бобова огневка / Акациев семеяд Etiella zinckenella Tr. Едногодишни зърнено-бобови Пеперуди
Сребрист овощен листогризач Phillobius argentatus L Овощни Хоботници
Средиземноморска плодова муха Ceratitis capitata L. Овощни Мухи
Степен полски ковач Agriotes gurgistanus Fald. Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Стоножки Клас Myriapoda Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Стъблени хоботници Lixus sp. Индустриални - Неприятели по маслодайните; Неприятели по цвеклото
Суринамски брашнояд Sylvanus (Oryzaephilus) surinamensis L Складови неприятели - Бръмбари
Сферична щитоносна въшка Sphaerolecanium prunastri Fonsc Овощни Полусферични щитоносни въшки
Телени червеи Сем. Elateridae Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Тресклив скакалец Psophus stridulus L. Многоядни неприятели - Скакалци
Турски лозов хоботник
Otiorrhynchus turca Bohem. Лоза - Бръмбари
Тъмен полски ковач Agriotes obscurus L. Многоядни неприятели - Полски ковачи - телени червеи
Тъмна грахова листозавивачка Laspeyresia nigricana Steph. Едногодишни зърнено-бобови Пеперуди
Тъмна прасковена листна въшка Brachycaudus persicae B.d.F. Овощни Листни въшки по костилковите
Тъмнокафяв присторник Ptinus latro F. Складови неприятели - Бръмбари
Тютюнев бръмбар Lasioderma sericorne Fob. Складови неприятели - Бръмбари
Тютюнев молец Ephestia elutella Hb. Складови неприятели - Пеперуди
Тютюнев трипс Thrips tabaci Lind. Зеленчукови - Белокрилки и трипсове Индустриални - Неприятели по влакнодайните; Неприятели по тютюна Тютюнева белокрилка Bemisia tabaci Genn. Зеленчукови - Белокрилки и трипсове Индустриални - Неприятели по тютюна
Тютюнева бълха Epitrix pubescens Koch. Индустриални - Неприятели по тютюна
Тютюнева листна въшка Myzus nicotianae Blackman. Индустриални - Неприятели по тютюна
Удивителнозначна нощенка Scotia (Agrotis) exclamationis L. Многоядни неприятели - Подземни нощенки
Фасулев зърнояд Acanthoscelides obtectus Say. Едногодишни зърнено-бобови Бръмбари Складови неприятели - Бръмбари
Фиев зърнояд Bruchus rufimanus Boh. Едногодишни зърнено-бобови Бръмбари Складови неприятели - Бръмбари
Фъстъков зърнояд Pachymerus pallidus Ol. Складови неприятели - Бръмбари
Фъстъчена галова нематода Meloidogynae arennaria Neal et Chitw. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Хесенска муха Mayetiola destructor Say. Житни и царевица - Мухи и оси
Хлебен бръмбар Anobium paniceum L. Складови неприятели - Бръмбари
Царевичен торник Pеntodon monodon (idiota) Hrbst. Многоядни неприятели - Листороги бръмбари - бели червеи
Царевичен стъблен пробивач Ostrinia (Pyrausta) nubilalis H b. Житни и царевица - Неприятели по царевицата
Царевична гъгрица Calandra zea mays Motsch. Складови неприятели - Бръмбари
Царевична чернотелка Pedinus femoralis L. Многоядни неприятели - Лъжетелени червеи
Цвеклов молец Gnorimoschema ocellatella Boyd. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Цвеклов стъблохоботник Lixus ascanii L. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Цвеклова дървеница Poeciloscytus cognatus FIeb. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Цвеклова муха Pegomyia hyosciami Panz. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Цигарджия Rhynchites (Byctiscus )betulae L. Овощни Хоботници Лоза - Бръмбари
Червен овощен акар Panonychus (Tetranychus) ulmi Koch. Paratetranychus pilosus McGregor. Овощни Акари Лоза - Акари
Червена пъпкозавивачка Tmetocera (Spilonota) ocellana F. Овощни Листозавивачки
Червена стридоподобна щитоносна въшка Epidiaspis leperii Sign. Овощни Плоски щитоносни въшки
Червено житно комарче Haplodiplosis equestris Wagner. Житни и царевица - Мухи и оси
Червено паяче Tetranychus urticae Koch. (tellarius Lin.; bimaculatus Harvey) Едногодишни зърнено-бобови - Други; Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Червеногалова листна въшка Dysaphis devecta Walk. Овощни Листни въшки по семковите
Червено-кафяв оранжериен акар Tetranychus cinnabarinus Boisduval Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Червенокрил плодов хоботник Rhynchites aequatus L. Овощни Хоботници
Червенокрил скакалец Oedipoda germanica L. Многоядни неприятели - Скакалци
Черен гол охлюв Limax cinereo niger Wolf. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Черен рапичен скритохоботник Ceuthorrhynchus picitarsis Gyll. Индустриални - Неприятели по маслодайните
Черен цвеклов хоботник Psalidium maxillosum F. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Черен ягодов хоботник Otiorrynchus ovatus L. Ягодоплодни - Бръмбари
Черешова муха Rhagiletis cerasi L. Овощни Мухи
Черна бобова (Цвеклова; Бахчийска) листна въшка Aphis fabae Scop. Едногодишни зърнено-бобови - Листни въшки Зеленчукови - Листни въшки Индустриални - Неприятели по цвеклото
Черна зелева бълха Phyllotreta atra F Зеленчукови - Бръмбари
Черна златка Capnodis tenebrionis L. Овощни Неприятели по дървесината
Черна житна стъблена оса Trachelus tabidus F. Житни и царевица - Мухи и оси
Черна ленова бълха Longitarsus parvulus Payk. Индустриални - Неприятели по влакнодайните
Черна пшеничена муха Phorbia securis T. Житни и царевица - Мухи и оси
Черна сливова плодова оса Hoplocampa minuta ChrIst. Овощни Плодови и Листни оси
Черна черешова листна въшка Myzus cerasi Fab. Овощни Листни въшки по костилковите
Черничева щитоносна въшка Pseudaulacspis pentagona Targ. Овощни Плоски щитоносни въшки
Чернокрака (синя) зелева бълха Phyllotreta nigripes F. Зеленчукови - Бръмбари
Чернотелки Tenebrionidae Многоядни неприятели - Чернотекли - лъжетелени червеи
Черноивичест скакалец Oedaleus decorus Germ. Многоядни неприятели - Скакалци
Чеснова муха Suilia lurida Meig. Зеленчукови - Мухи
Четирипетнист лещов зърнояд Bruchus ulicis Muls. Складови неприятели - Бръмбари
Шарен гроздов молец Lobesia (Polychrosis) botrana Den. et Schiff. Лоза - Пеперуди
Шарена люцернова педомерка Phasiana (Chiasma) clathrata L. Фуражно-бобови - Пеперуди и други
Шведска муха Oscinosoma (Oscinella) frit L. Житни и царевица - Мухи и оси
Шушулков хоботник Ceuthorrhynchus assimilis Payk. Зеленчукови - Бръмбари
Щурец пустинник Gryllus desertus Pall. Многоядни неприятели - Щурци и Попово прасе
Южна галова нематода Meloidogynae incognita Kof. еt Whit. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Южна цвеклова бълха Chaetocnema breviuscula Fald. Индустриални - Неприятели по цвеклото
Южна ябълкова листна бълха Psylla costalis Flor. Овощни Други смучещи неприятели
Ябълков златист хоботник Rhinchites bacchus L. Овощни Хоботници
Ябълков миниращ листов молец Lithocolletis (Phyllonoricter) corylifoliella Hb. Овощни Миниращи и други молци
Ябълков молец Yponomeuta malinella Zell. Овощни Миниращи и други молци
Ябълков плодов червей Laspeyresia (Carpocapsa) pominella L. Овощни Плодови червеи
Ябълков пъстър миниращ молец Lithocolletis (Phyllonoricter) blancardella F. Овощни Миниращи и други молци
Ябълков цветопробивач Anthonomus pomorum L. Овощни Хоботници
Ябълкова запетаевидна щитоносна въшка Lepidosaphes malicola L. Овощни Плоски щитоносни въшки
Ябълкова листна бълха Psylla mali Schm. Овощни Други смучещи неприятели
Ябълкова листна муха (галица) Dasyneura (Perrisia) mali Kieff. Овощни Мухи
Ябълкова плодова оса Hoplocampa testudinea Klug. Овощни Плодови и Листни оси
Ябълкова стъкленка Aegeria (Synanthedon) myopaeformis Borkh. Овощни Неприятели по дървесината
Ябълково-живовлекова листна въшка Dysaphis plantaginea Pas. Dysaphis mali Ferr. Овощни Листни въшки по семковите
Ябълково-житна листна въшка Rhopalosiphum oxyacanthae (insertum) Schrk. Овощни Листни въшки по семковите
Яванска галова нематода Meloidogynae javanica Treub. еt Chitw. Зеленчукови - Ненасекомни неприятели
Ягодов коренов хоботник Otiorrhynchus rugosostriatus Goeze. Ягодоплодни - Бръмбари
Ягодов стъблен хоботник Rhynchites (Goenorrhinus) germanicus Hrbst. Ягодоплодни - Бръмбари
Ягодови дървеници Dolycoris baccarum L. Carpocoris pudicus Poda. Житни и царевица - Дървеници Индустриални - Неприятели по маслодайните Лоза Смучещи неприятели
Ягодова листна въшка Pentatrichopus fragaefolii Cock. Ягодоплодни Други неприятели
Ягодово хоботниче Anthonomus rubi Hrbst. Индустриални - Неприятели по етерично-маслените Ягодоплодни - Бръмбари
Ягодоплодна листозавивачка Pandemis (Tortrix) ribeana (ceresana) Hb. Овощни Листозавивачки
- Благодаря. Следващият път просто може да посочиш източника :) --Termininja✉ 00:42, 29 януари 2014 (UTC)
Сливане на {{Военно лице инфо}} с {{Инфокутия военно лице}}
Обръщам се към теб, защото си сложил маркер за сливане. Преработих "Инфокутия военно лице" с адаптация към "Военно лице инфо", но не могат да се слеят, тъй като единия е с "Картинка:", а другия без. Може ли да се иска премахване с бот от статиите на "Картинка:" и да остане само името на файла? И после да се оправи шаблона да работи така. --Rumensz (беседа) 11:52, 1 февруари 2014 (UTC)
- Сложи това:
- | image = {{#ifexist: Media:{{{портрет|}}} | [[Картинка:{{{портрет}}}|250п]] | {{{портрет|}}} }}
- Последното проверява дали има картинка, и ако има я показва, а ако няма задаването е по стандартния начин. --Termininja✉ 12:06, 1 февруари 2014 (UTC)
- Готово Благодаря! Сега ще трябва да преработя и Документацията, главно заради "Роден" и "Починал". А после ще помоля за правилно сливане. --Rumensz (беседа) 12:14, 1 февруари 2014 (UTC)
- Ако всички други параметри са еднакви можеш директно да пренасочиш "Военно лице инфо" --Termininja✉ 12:16, 1 февруари 2014 (UTC)
- Шаблоните вече са идентични. Но дали няма да е по-правилно да стане с ново име - "Военно лице"? Да се премести "Военно лице инфо" и после да се пренасочи другия. --Rumensz (беседа) 14:53, 1 февруари 2014 (UTC)
- Аз съм За. По принцип когато името на шаблона е в ед. ч. става въпрос за Инфо-шаблон (напр. „Шаблон:Животно“ - очевидно в такъв шаблон би трябвало да има информация за самото животно), в противен случай е най-често Навигационен (напр. „Шаблон:Животни“ - очевидно в него ще се изброяват с линк различни типове животни). Това „инфо“ което навремето е добавяно в много от имената на шаблоните според мен е излишно и обикновено при сливане или подобряване на даден шаблон го махам. --Termininja✉ 20:12, 1 февруари 2014 (UTC)
- Шаблоните вече са идентични. Но дали няма да е по-правилно да стане с ново име - "Военно лице"? Да се премести "Военно лице инфо" и после да се пренасочи другия. --Rumensz (беседа) 14:53, 1 февруари 2014 (UTC)
- Ако всички други параметри са еднакви можеш директно да пренасочиш "Военно лице инфо" --Termininja✉ 12:16, 1 февруари 2014 (UTC)
- Готово Благодаря! Сега ще трябва да преработя и Документацията, главно заради "Роден" и "Починал". А после ще помоля за правилно сливане. --Rumensz (беседа) 12:14, 1 февруари 2014 (UTC)
Категория:Уикипедия
Привет, Нинджа! Каква е причината да създадеш категорията Категория:Уикипедия:Таксономия и нейните подкатегории с префикс "Уикипедия"? — Luchesar • Б/П 10:38, 12 февруари 2014 (UTC)
- Чрез тези категории се броят автоматично статиите на организмите. Навремето така ми дойде, за друго не се сетих..., не е ли удачно?.. или може би излишно..., или да се преместят в някоя друга подкатегория на "Проекти в Уикипедия"? --Termininja✉ 11:22, 12 февруари 2014 (UTC)
Уикипедия:Компютърни мрежи и Интернет
Прегледай моля ти се и без това повече те бива в дизайна, смених малко едната картинка и направих потребителски шаблон. --Alexd (беседа) 09:00, 13 февруари 2014 (UTC)
- Дизайна не е проблем, важно е да има участници :) --Termininja✉ 12:08, 13 февруари 2014 (UTC)
За справка
Здрасти. Наскоро си направих един подарък - Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Изключително богата на пернати видове е и ако имаш нужда от справка за видово име може да питаш. --Izvora (беседа) 17:52, 15 февруари 2014 (UTC)
- Ами тук (първите 29) са статиите без име до момента, може да се опиташ да намериш на някой от тях. --Termininja✉ 12:54, 16 февруари 2014 (UTC)
Защо искаш да излъжеш света?
Преместено на Потребител беседа:94.190.193.163. --Termininja✉ 12:36, 16 февруари 2014 (UTC)
Изтрити текстове
Рашко Моравенов , Вълко Моравенов
Не бихте ли ми изпратили на беседата изтритите текстове.--Luxferuer (беседа) 14:10, 18 февруари 2014 (UTC)
Пак аз
Петко Теофилов--Luxferuer (беседа) 21:25, 18 февруари 2014 (UTC)
Лечебни растения
Колега, как мислите, че ще бъде по-уместно : едно растение, което е лечебно, но и отровно да присъства и в двете категории или само в тази на отровните лечебни растения?--Luxferuer (беседа) 18:34, 10 март 2014 (UTC)
- Мисля, че трябва да влезе в двете категории. --Termininja✉ 18:36, 10 март 2014 (UTC)
Списък с админи
Здравей. Загледах се из разни статистики покрай 159 хилядната статия и открих, че Горан и Ема нямат права на админ. Виж тук. Предполагам от Мета са отнети поради неактивност. Трябва да оправиш и графиката в Уикипедия:Списък на администраторите. Поздрави. --Izvora (беседа) 15:12, 17 март 2014 (UTC)
- Интересно защо тези неща не се отразяват в дневниците? Как може да се разбере кога точно им са свалени адм. права. --Termininja✉ 15:34, 17 март 2014 (UTC)
- Да, а тук е чекнат само Патрул. Аз също се лутах да открия кога са отнети правата, но не откривам. --Izvora (беседа) 16:30, 17 март 2014 (UTC)
- Може би трябва да се сетиш тогава как разбра, кога са отнемани на Спири правата понеже и в нейния дневник не го откривам. --Izvora (беседа) 16:38, 17 март 2014 (UTC)
- В нейния случай (и не само) използвах историята на Списък на администраторите и от там по беседите четох и някъде го пишеше точно..., но в конкретния случай никъде не е отбелязано, може бюрократите да знаят. --Termininja✉ 16:49, 17 март 2014 (UTC)
- Правата са свалени на 1 март. (виж тук) --Методи Колев 17:59, 17 март 2014 (UTC)
- Интересно четиво... --Termininja✉ 18:18, 17 март 2014 (UTC)
- Правата са свалени на 1 март. (виж тук) --Методи Колев 17:59, 17 март 2014 (UTC)
- В нейния случай (и не само) използвах историята на Списък на администраторите и от там по беседите четох и някъде го пишеше точно..., но в конкретния случай никъде не е отбелязано, може бюрократите да знаят. --Termininja✉ 16:49, 17 март 2014 (UTC)
Здравей
Защо премахнете страница на филма "Бог не е мъртъв"? Аз преведох го цялата вечер ...JTs (беседа)
- Здравей! Моите уважения към труда ти, но превода не ставаше за Уикипедия. Обикновено подобни статии се опитвам да ги оправям и не ги трия, но в случая нямаше едно граматически правилно изречение за което да се хвана. Ако имаш затруднения с българския, то мисля че първо е редно да поработиш над него. Поздрави! --Termininja✉ 15:11, 18 март 2014 (UTC)
Таксокутия
...
Нови статии за италианските общини
Преместено на Потребител беседа:Bukkia. --Termininja✉ 19:58, 24 март 2014 (UTC)
{{Бурбони (Испания)}}
Здравей,
Виждам че си спец по шаблоните и те моля за малко помощ. Този шаблон е много стар; въпреки това искам да го запазя, но осъвременен. Има два кусура: много е дълъг и освен това не изглежда като другите навигационни шаблони. Затова питането ми е: може ли да се направи секцията с „Деца“ да бъде скрита и да се показва само при щракване? Освен това главата на шаблона да бъде на някакъв фон. Може би ако направиш една от секциите, аз ще мога да се науча и да направя и останалите надолу. Благодаря предварително,--Ket (беседа) 09:48, 4 април 2014 (UTC)
- В италианската версия гледам са махнали внуците, ще ги махаме ли и тука, иначе ако ще остават е добре и те да се скриват. Ще се опитам да го вкарам в {{Infobox}}. А шаблон за други бурбони (освен Испания) ще има ли? Ако ще има сега е момента да се направи с един параметър вътре да се превключва за различните страни, а не да се правят други шаблони... Между другото това тука не ми харесва как се е наместил, ще трябва да се оправи. --Termininja✉ 11:08, 4 април 2014 (UTC)
- Да, за внуците също важи да се скриват. Има и съвсем същия шаблон за Бурбоните във Франция - {{Бурбони (Франция)}} - така че предложението ти е хубаво. Има и подобен {{Хабсбургска династия (Испания)}}, но той е за Хабсбурги.--Ket (беседа) 12:12, 4 април 2014 (UTC)
Коледна елха
Здравей. Сега потребител:Denonim прави поправки за побретимелни градове, но отношение мен не е нужна такава коленда елха, а нормална лесна таблица, който е достъпна в функции за редактиране, не зная как е на бг-уики, Си администратор, можеш провериш например тук: Кампинас. Джевянин (беседа) 21:04, 17 април 2014 (UTC).
The Rosetta Barnstar
The Rosetta Barnstar | ||
Thank you for your excellent work on the translated articles on medicine. We are working hard over at Wikiproject Medicine to translate articles into as many languages as we can. There are more articles out there which need help with integration into the Bulgarian Wikipedia. Please take a look at the tracking page and be sure to check out the Integration guides -- CFCF (беседа) 13:26, 17 юли 2014 (UTC) |
Невска маскарадна котка - Нева Маскарейд
Здравей. Създадох тази страница от моята книга, който си купих:P Не зная дали има български книги за породи котки, но освен има, но аз нямам, затова изпозлвах в източник от полската книга. Имам молба и въпрос към Теб; дали оправиш тази статия ако има грешки и искам я добавя до знаете ли, помогниш ми измислиш въпрос до тази статия; например: каква котка е подходящ за пребиваване сред други животни? или как изглежда новата порода на котка от Русия на 2010 година? или каква котка е лоялна? Джевянин (беседа) 21:39, 17 юли 2014 (UTC).
- Поне можеш отговори, че не искаш, поздрави Джевянин (беседа) 20:45, 23 юли 2014 (UTC).
- Видях ти въпроса оня ден, но се разсеях с нещо и изключих в последствие... Извинявай, не е до желание, ако имах възможност щях да съм навсякъде :) Поздрави! --Termininja✉ 06:46, 24 юли 2014 (UTC)
- Нямам за какво, разбирам, понякога така бива:) Виждах сега работиш на Уики. Така какво мислиш за тази статия? Има много статии, който могали би са в знаете ли. Джевянин (беседа) 13:33, 24 юли 2014 (UTC).
- Видях ти въпроса оня ден, но се разсеях с нещо и изключих в последствие... Извинявай, не е до желание, ако имах възможност щях да съм навсякъде :) Поздрави! --Termininja✉ 06:46, 24 юли 2014 (UTC)
Термининя можеш да видиш тази беседата тук? Имаме въпрос дали е възможно и дали е добра идея, за да инфобокс за планета има тъмно-син цвят? (Н.п. като ) А за астероид и спътници да е сив. Джевянин (беседа) 09:11, 28 юли 2014 (UTC).
Награда
За значителен принос към развитието на статии за фауната от Джевянин.
За неуморна работа на шаблони от Джевянин. Джевянин (беседа) 16:54, 28 юли 2014 (UTC).
- Благодаря :) --Termininja✉ 17:22, 1 декември 2014 (UTC)
izkliuchitelno vajno
Искам да се обърна към вас, където и да сте по света, че не се гаси туй, що не гасне. Няколко исторически несправедливости са на път да бъдат поправени. В момента работя над една хипотеза и очаквам да бъда морално подкрепен от Българската Академия на Науките и всички културни дейци със становище и от всички, който милеят за България.
За това, че българските свети братя Кирил и Методий са почитани в България, Македония, Чехия, Словакия се знае отдавна. Известен факт е, че са почитани и в Полша и доказателството за това не е само Полската енория свети Кирил и Методий в град Хартфорд щата Кънектикът построена през 1902 от полски имигранти. Винаги българите са се замисляли как така полски, чешки, словашки, словенски, хърватски, руски и български са толкова близки, че се разбират, но се водят славянски езици и не се водят български. Как така са сходни а не са признати от целият свят като една езикова група, а българският е отделно. Не може да се прикрие факта, че писателят Стефан Цанев и други дейци на културата са защитавали многократно българската теза през годините, че славянският това е български и че е исторически несправедливо да се води славянски при положение, че „старо-църковно словенски“ произлиза от българският език. Искам да се обърна към всички, с молба да не се политизира и да не се делим отново на русофили и русофоби а да подходим дипломатично и исторически отговорно към бъдещите поколения. Досега винаги е имало различни хипотези както за произхода на българите, така и да произхода на езика. В това трудно геополитическо време е изключително важно, да запазим добрият тон и да оставим историците да стигнат до съгласие. Досега не е имало международно съгласие по хипотезите за българският произход и език и за така нареченият славянски език. Според мен сега имаме неоспорима хипотеза, която би могла да поправи няколко несправедливости. Преди да очакваме подкрепа и разбиране от другите народи, ние трябва да имаме по-конкретни и точни доказателства, с които да претендираме пред света. За да поправим тази историческа несправедливост, че „старо-църковният словенски“ е наричан славянски, а не български трябва да изчистим официалните хипотези на българските историци за прозихода на България. В момента хипотезите са няколко. А именно тюркска, хунска, иранска и смесени теории. Моят подход е следният, ако изчистим различията в международен план за споровете около периода 400 AD до 600 AD, то тогава може да стесним броя на теориите и да имаме неоспорими претенции. Конкретно според мен тюркската теория абсолютно отпада. Тюрк и тюркестан е понятие, което произлиза от Котраг/Котрак и съвременните турци използват термина Гоктурк/Когтурк/Gokturk. Самото понятие Котрак в Българската история е считано за един от синовете на Кубрат, което при всички положения доказва, че Стара Велика България е по-древна от понятието Тюрк и Тюркестан. Легитимирането на Стара Велика България е неоспорим факт с датировка 632 AD[1]. Изключено е да има Стара и Велика само в продължение на 32 години.Това ще рече, че термина датира преди 632 AD или по-рано от 7 век. От тук следват няколко последователности, а именно, че езика на Волжска България в 7 век и така нареченият, последващ Хазарски Хаганат е Български, също както и така нареченият Тюркестан и Аварски Хаганат също са Български. Във всеки език има чуждици, но с легитимирането на Държавата Стара Велика България, езика който е легитимиран е Български, той е символа и потвърждението на Държавността. Понятието Аварски Хаганат е именно част от панонските българи на Алцек, но в случаят Аvar е грешен препис на Alan. Така наречените Авари да не се бърка с Аланите, които населяват днешното Прикавказие. След продължителните и феноменални надмощия на българските владетели Аспарух, Тервел, Севар, Кардам, Омуртаг, Пресиян, Крум, Борис, Симеон в Източната част на Европа дава обяснението за по-късната поява на Унгарски език и Унгария. Именно на унгарски език казано Магар произлиза от факта, че много след това Финно-унгарите създават Държавата и езика Магар а именно в 9 век или 895 AD[2]. След делото на Кирил и Методий до Морава [3]. Появата на държави в Европа като, Велика Моравия 870 AD[4] Киевска-Рус 882 AD[5] и Полша 966 AD[6] са Post Factum и не може да се легитимира термина славянски език. Хронологията доказва, че съвременният турски език произлиза от легитимният Български. Тук именно се появява логиката, че термина Алцек или правилното Алдигар или както е изброен в изключително много исторически източници Ardagast, Ragbiga, Ragbina, Ranbona, Kanbinah, Ragbib, Adzîgher, Adzhigardak, Arcadius[7] е именно името, което Киевските-руси използват за произхода на славяните. Според мен в превода на Номиналия на Българските Ханове е преписано погрешно или тълкувано погрешно от писателя. Правилната логика е: Avitohol е Atilahun, Kurt се счита да е Кубрат, но според мен това е името на днешен Крим, познат още под имената Kurt/Kirim/Kimer/Cimmer/Gomer[8]. Ernakh е познат в римските летописи като Ellac загинал в битката при Nedao. Ziezi е препис на Δεγγιζίχ/Dengizikh. А самият Кубрат това е Кубер. Онгал/Онгар/Хунгар[9] не е оногундур и кутригур а именно хунгар/котраг/котрагар/булгар. Думата Гар/GAR е племе, но е изписвана погрешно неволно или умишлено или пък е избледнявало през вековете. Ouguz/Ongar а също и Buzar/Bugar/Hazar. Което означава,че произхода на Българите от 400 AD е хунски. Хунските племена унгар, булгар, котрак, алтсек/алдигар. Бугар/Хузар/Хазар е отново едно понятие, което е или преписано погрешно или е избледнял текста. Всички исторически факти за така наречените Хазари и Авари преди 9 век AD са оскъдни и водят все до Унгар и Булгар. Възможно е да е греша, но е малко вероятно. Ако всичко това е вярно излизат следните заключения: 1. Хуните[10], които са правели многократни набези на Римската империя от около100 AD предвождани от Атила до 453 AD са предците на Кубер, Унгар, Булгар, Котрак, Алдигар. 2. Тюркската теория за произхода на българите отпада, поради факта, че Гоктурк/Когтурк е грешен препис и погресшно произношение на Котрак. 3. Термина Волжска България произлиза именно от Кортак също в 6 век. 4. Днешна Турция, която счита, че произлиза от Ouguz и Kogturk произлиза от Ungar и Kotrak. 5. Алдигар е термина, от който киевските-руснаци взимат теорията за славянският език. 6. Термините Hazar/Buzar/Bugar е правилно да се тълкуват имайки в предвид думата gar. 7. Avar грешен препис на Alan, това не означава, че аварите и аланите са едно понятие, това само потвърждава, че Хазари и Авари преди 9 век не са били отделни държави, а именно част от Стара Велика България. 8. До ден днешен държавите като Хазария и Авария не са оцелели именно поради факта, за липса на историческа основа, върху която могат да стъпият техните теории преди 9 век. 9. Произхода на Тракия, Стара Велика България и Алания като обща пра-родина преди 400 AD на територията на запад, север и изток от Черно море. 10. С признаването на славянски език за Български се обяснява делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици Наум, Ангеларий, Климент, Горазд и Сава като мисия за разспространение на Българската писменост по всички населени с българи места в 9 Век AD. Територии като Сърбия, Хърватия, Унгария, Словакия, Киевска Рус, Южна Полша, Моравия. Моравия, за която пише Пайсии: „не сръбската Морава, която тече през Шумадия, но друга Морава, при Окиан-море, което се нарича Балтинско море, при Брандибур.”[11] 11. С Цялата доминация на Българската държава и големината и е Европа се доказва неоспоримо Българският произход на Кирил и Методий и техният и на техните ученици труд, с който се потвърждават целите на тяхното житие и на техният труд. 12. Самият термин Kotrak произлиза от траките, според мен може да се счита за директна връзка траки-хуни-българи. 13. Всички Руски научни трудове, който включват понятията Тюрк, Хазар, Авар, Татар през вековете са погрешни, а именно защото се свързват директно с Котрак и Бугар, термина който свързва Волжска България днес. Драги съотечественици, възможно е тази статия да породи недоразумения, но това не е с цел политически или икономически изгоди, нито с цел нападки срещу Русия, а само и изключително да се обсъдят исторически факти. Факти, чрез които да се поправи историческата несправедливост за наименованието на термина славянски език, който произлиза от „старо-църковен словенски“ и да се назове с истнинското му име БЪЛГАРСКИ. Само ако се изглади и изчисти Историята в периода 453 AD (датата на смърта на Атила) до 632 AD период , за който се знае за понятието Стара Велика България като за неоспоримо понятие в целият свят, тогава ще се намалят споровете в Европа по въпросите за произхода на съвременният български език и групата на славянските езици, че се нарече с истинското им име Български. С предявяване на иск от страна на Българската държава към всички държави, които използват така нареченето понятие „славянски език“, няма да се породят нови спорове, а именно ще се поправят много исторически несправедливости. Преди да се предяви един такъв иск, трябва да има доказателство. Не може да се докаже лесно, че през вековете, повече от хиляда години, мастилото е избледнявало, преписа е грешен, особеностите и спецификата на говора на преписвача са били да записва различно или че пък е имало умисъл да се подменя историята. При всички положения, дълг имат историците и филолозите в България и след това държавата. Тази статия не с цел разделянето на българите на русофили и русофоби. Тази статия няма да цел да докаже, че траките са завладели земите на юг от Черно море и Персия и са се стигнали до Хиндукуш и след това са се върнали от север на Черно и Каспийско Море. Въпреки, че съм сигурен в това. Коня като най-бързото транспортно средство произлиза от евразийските степи на север от Черно море и е опитомен именно по времето на Траките 2500 BC. Тази статия има за цел, да породи дискусия сред всички културни дейци, не само в пределите на България. За мен е неоспорим факт и доказателство, и тълкувание е, че именно в Киевска-Рус се е получил грешен препис/превод на термина Altsek/Aldigar и започва объркването на понятието „старо-църковен словенски“ със „славянски“. Въпроса не е кой е виновен, въпроса е как да да го поправим, въпроса е не да хулим, а да обясним, и да поправим исторически неспаведливости. Очаквам вашите коментари.
[1] http://www.kroraina.com/p_bulgar/p_bulg5.htm [2] http://en.wikipedia.org/wiki/Hungary [3] http://en.wikipedia.org/wiki/Saints_Cyril_and_Methodius#cite_note-Brit-20 [4] http://www.newadvent.org/cathen/13218a.htm [5] http://assets.cambridge.org/97805218/64039/excerpt/9780521864039_excerpt.pdf [6] http://en.wikipedia.org/wiki/Mieszko_I_of_Poland [7] http://en.wikipedia.org/wiki/Aramaic_language [8] http://www.cumorah.com/etexts/jasher.txt [9] http://www.vehi.net/istoriya/armenia/khorenaci/01.html [10] http://www.academia.edu/3743095/_The_Clever_and_the_Cunning_Finding_Eurasian_Nomads_in_Premodern_History_
obiasnenie za 130 godishniat genocid nad bulgarite
Погрома на България. Виновникът - Методий Кусев от Прилеп, 1914 г.
"отъ единъ петдесеть годишенъ дѣецъ за освобождението на стара България - Македония. Старъ българинъ, македонецъ
Апел към българския народъ. Стига сме жумели, народе. Да си отворим очите и да погледнем. Ще видимъ, че фантома, който, поради жуменето ни, се представляваше въ нашето въображение и ни се чинеше, че е нашъ великъ покровителъ, а пъкъ излиза, че той е виновника за погрома на България. Тя, съсъ своето словесно мляко на славянската писменостъ, откърми и матушката Русия. Безъ българската култура, Русия не можеше да бъде велика. Въ замяна на писменността и културата, които й даде България, Русия ни подари свободата. Станахме квит. Императорътъ каза: „България ще се накаже". Наказа се. Руската дипломация извърши погрома на България, за да се изпълнятъ думите на императора. За тоя смъртен гряхъ, ще бъде наказана Русия съсъ страшенъ погромъ, много по-страшенъ отъ оня, който й се нанесе въвъ време на Руско-японската война. За направения гряхъ, за погрома на България, ще се отплати с разгромяването, с разпадането на великата Руска империя...
1-во мото: Не трябва да се правим илюзии, и да се заблуждаваме самоволно: русите, чрезъ назначаването на сърби владици въ Македония, мерятъ да посърбятъ българското население в Македония, за да осуетятъ Св. Стефанска България. (Екзархъ Йосифъ) 2-ро мото: „Девизът" на руското правителство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия, се оформи окончателно въ държавна политика на Руската империя, презъ 1889 година. (Метрополитъ Методий) "Девизътъ" на руското правителство е бил и е за намалението и изтощението на България. Тоест: България да не стане голяма и да не бъде силна. Тоя "девизъ" на руското правителство не е вчерашенъ. Не е предизвиканъ, нито създаденъ отъ 16 юни. Той е легналъ като основенъ принципъ въ политиката на руското правителство. Догма държавна на Руската империя за осигуряване нейните най-съществени интереси е тоя "девизъ"...
Нашиятъ църковенъ въпросъ е една история образувана отъ верига на обстоятелства които потвърждаватъ тая истина. Борбата по църковния ни въпрос беше борба против руската дипломация. Зад нея се криеше Гръцката патриаршия, националните – панеллинистически – интереси на която бяха достойно защищавани и покровителствувани отъ славянска Русия. Подялбата на ръководителите по църковния ни въпросъ на две групи, на две партии, на русофоби и русофили, казва тая истина, че имаше борба, "за" и "против" руската дипломация. Русия настояваше да се образува една областъ на българската църква въ граници каквито ни определи Патриаршията. Съ нейно благословение да се образува тая автономна църква. Русофобите бяха националисти – либерали. Те настояваха и работеха да се добие правото щото въ кръга на българската църковна областъ да влязатъ, като съставни части, всичките епархии въ Турската империя, гдето българите бъдатъ въ множество. А русофилите, консерватори, антинационалисти, но ортодоксални, защищаваха каузата на руската дипломация: да приемемъ само това, което ни дава Патриаршията. Безъ нейно благословение нищо да не приемаме. Те тогава бяха слепи русофили, оръдия послушни на руското правителство, каквито бяха и са и днешните – отъ освобождението насамъ – русофили, слепи оръдия не на българската, а на руската кауза.
Първоначално руското правителство настояваше да се образува една българска църковна автономна oбластъ ограничена до Балкана, въ границите на Мизия, Северна България. Сериозната съпротива, която съ неумолима жестокостъ упражняваше българския народъ, правеше руската дипломация да прибегне до маниера съ постепенното и неусетно отстъпване. Строптивостта на българитеплашеше руската дипломация да не би съ нейното упорито постоянство да изгубибългарите отъ своето покровителство и влияние. Руското правителство на църковната област гледаше като на бъдащата политическа държава. Русия беше за една малка България; за една политическа държавица до Балкана. Отъ тамъ тя беше която най-много пречеше за разширението областта на българската църква. Боеше се да не би България, като стане велика и силна, пожелае да посегне на Проливите и на Цариградъ.
Покойния графъ Игнатиевъ, руския тогава посланикъ въ Цариградъ, ме убеждаваше, че въ нашъ интересъ е да възприемемъ образуването на църковна областъ до Балкана. Това ще бъде съ благословението на Патриаршията. Въ такъвъ случай, казваше, ще ни се даде възможностъ да образуваме отъ тая църковна областъ еднобългарско княжество. После, това княжество, да се грижи за разширението на своите граници. И тогава руската дипломация беше в съюзъ съ гърците, за да се съкрати църковната област на България въ малъкъ обемъ, както и днесъ е въ съюзъ съ гърците, със сърбите и съ румъните противъ уголемяването на България. Изразителъ на възмущението на балгарския народъ отъ тая антибългарска политика на руското правителство, беше покойния Драган Цанков. Той, като добър патриот, определи отношението, политиката на българите къмъ руската дипломация съ девизътъ: "не Ви щемъ ни меда, ни жилото"...
Уверяваха ни генерали, че предполагаемата мярка да се ограничи войната до Балкана, била съгласно Рейхщадското съглашение – да се освободи България до Балкана за въ полза на Русия, като компенсация за Босна и Херцеговина. Военните бяха за освобождението на целокупния български народъ. Недопускаха и мисълъ за прекратяването на войната за освобождението на България до Балкана. Като се премахна претексътъ за неблагонадежността на българския народъ, се продължи войната. Дойдохме в Одринъ. Тамъ първоначално се водеха преговорите за сключването на мирътъ. Стана известно, че българското княжество ще се образува до Балкана. Вдигнахме голяма врява. Офицерите се разтревожиха. Единъ протестъ, покритъ с хиляди подписи, се поднесе на графъ Игнатиевъ, главния ръководителъ по водене преговорите за мирътъ. Тоя протест беше написан отъ покойния дядо П. Славейковъ. При написването му присъствувахме въ квартирата му. Въодушевлението беше, по обичаю, подкрепено съ малко винце.
Чрезъ руския пловдивски консулъ, българина Найденъ Геровъ, бидохме със свещенника Г. Тилевъ повикани отъ графъ Н. Игнатиевъ. Той ни посъветва съ молба да не бунтуваме офицерството. Каквото е възможно, ще стане. Заяви му се, че безъ Румелия (Южна България) и безъ Македония, едно княжество до Балкана не го щемъ. Една църковна (религиозна общинска) областъ е предпочтителна за интересите на българския народъ, отъ колкото едно княжество до Балкана, което ще раздели и разнебити българския народъ. Добре, да уредимъ щото въ договорът да се каже, че се урежда една българска държава съ всичките области населени отъ българите. Но, надали ще се осъществи. Прокарала се Румелия – Южна България, но Македония останала вънъ, незачислена, въ новообразуваната българска държава. Възбудихме пак ново движение...
Огласи се, че въ Берлин ще се свика конгресъ, да преустрои Св.Стефанския договоръ. Знаехме, че Св. Стефанска България въ Берлин ще бъде окастрена. Избраха се 70 представители съ мисия да поднесатъ въ Св. Стефано, на Николай Николаевичъ, главнокомандующия, единъ адресъ отъ българския народъ до царя Освободителя – благодарностъ за освобождението на България и за образуването на велика Св. Стефанска България. Единъ отъ тия представители бяхъ и азъ...
Ние, българите, трябва да изпратимъ въ Берлинъ пълномощна делегация. Да заявимъ на силите, чрезъ наши пълномощни представители, че ние българите и подъ турския режим се радвахме на общинска автономия и че сме ревнители за независимъ политически животъ. Въ Св.Стефано много се помъчихъ да убедя някои и други отъ представителите. Съ една група решихме да направимъ едно заседание за разискване по въпроса... Реши се: 1) Да се изпрати едно лице в Македония, да подпише в едно пълномощно всичките общини в Македония; 2) Да се устрои подписването на едно пълномощно от Пловдивските нотабили; 3) Да съставя една статистика за българите от Одринския вилает. Въ дворътъ на Митрополията ме застигна вицегубернаторътъ Ивановъ (кишеневецътъ). Разтревоженъ ме запита: „какво правите"? Кметътъ Пеевъ ви наклеветилъ на генералъ-губернатора Столипина, че сте правили заговоръ противъ руската държава. Разправихъ му работата. Дадох му да прочете подписаното пълномощно. "Това требваше да направите", рече той. „Само по тоя начин би могло да се предупреди раздроблението на България. Но сега, добави, оставете се. Подиръ направения доносъ, ако мръднете, всички ще отидете в Сибиръ, на заточение". Бяхъ уморенъ и разнебитенъ. Десетина пъти ходихъ въ Цариградъ да убеждавамъ Екзарха да санкционира едно пълномощно за делегация въ Берлинъ. Да изповядаме истината...
Планътъ на руската дипломация е билъ и е – да се повърне България въ нормалното си положение, споредъ първоначалния планъ: да си стане руска губерния. Съединението на Източна Румелия съ България порази руската дипломация. Тоя жестъ осуетяваше планътъ за присъединението на България съгласно „Рейхщадското" съглашение. Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би се отвори апетитъ на България и пожелае единъ денъ и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариградъ. Упорито настоя да не признава това съединение на Източна Румелия съ България. Сърбия ни отвори война. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли отъ нашата армия. Желанието на Русия да бъдемъ победени и ограбени отъ Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видятъ. Богъ закрили България. Сърбите неуспеха. Руския планъ - за ограбването, за намалението на България – не успя. И съпротивлението на руското правителство за признаване на Съединението няма успехъ.
Европейските сили се сепнаха. Отъ победата, която нанесоха българите на сърбите, те разбраха, че българския народъ се въодушевлява отъ чувството на независимостта, че той е въ състояние да пази тая независимост, следователно заслужва да му се признае и гарантира тая независимостъ чрезъ признаването на Съединението...Покойния Стефанъ Стамболовъ издигна високо знамето на независимостта и отсече: „долу ръцете". Спаси Българията. Ако не беше билъ Стамболовъ, днесъ България щеше да си бъде спокойна, като руска задунайска губерния...
Автономията на Източна Румелия, която създаде условията за нейното присъединение на Княжеството България, се издигна като плашило за руското правителство, че ако се дадатъ автономни права на Македония, и тя ще се присъедини на България. Отъ тамъ и препятствията за въвеждане автономни реформи въ Македония, отъ тамъ и падарските реформи. Революционните комитети въ Македония създадоха сериозно опасение за руското правителство. Резултатите отъ деятелността на тия комитети, обнаружена въ многочислените чети, създаваха едно положение, което противоречеше на руското правителство да се даде на Македония единъ обликъ, че е областъ населена отъ сърби. Това се правеше съ цел да се приготви почвата, за да бъде Македония поделена между сърби и гърци. Уголемяването на Сърбия въ ущърбъ, за сметка намалението на България, беше решено отъ руското правителство още презъ 1889 година... Обнаружи се истината, че руското правителство решило и възнамерявало да създаде една велика Сърбия, въ лицето на Черна Гора, чрезъ съединение на двете държавици – Сърбия и Черна Гора и присъединението къмъ тяхъ на Македония. „Девизътъ” на руското правителство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция, се оформи окончателно, въ държавна политика на Руската империя, презъ 1889 година.
Но заедно съ охлажденията къмъ Българското княжество, Русия измени своето поведение и къмъ невинните въ нищо българи въ турските области, което продължи да бъде такъво и следъ подобрението на официалните отношения съ княжеството. И тамъ именно, отъ изменението на отношенията на Русия къмъ българите подъ турска властъ, е причинена голяма пакостъ и на българския народ, и на славянство, и на християнство и на човещина...
Отъ 1885 година сърбите се пуснаха на ловъ за сърби въ Македония, въ което те са били подържани, както отъ руските консули въ Македония, така и отъ руските дипломати въ Цариградъ и Петербургъ. Сърбите отвориха консулства въ разни градове на Македония, които преобърнаха на пропагандаторски бюра; отвориха църкви, владишки и попски калимавки, които купуваха за големи суми отъ Гръцката патриаршия; отвориха училища, за които ученици купуваха срещу заплата на родителите им и на разни продажни личности в градове и села и срещу безплатна храна, безплатни дрехи и други залъгалки. Руската дипломация всичко това удобряваше. Руските консули въ Македония беха се обърнали на сръбски агитатори, руските консулства – на комисионерски бюра, въ които се предлагаха пари и всевъзможни облаги срещу продаване на народността.
Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревоженъ животъ, може отъ Македония да образува една автономна областъ, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше отъ Македония автономна областъ, нямаше да остане нито сърбинъ, нито гръкъ, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая областъ на България. Въ такъвъ случай всичкия планъ на руската дипломация рухнуваше. Страхътъ предъ мисълта за образуването отъ Македония на една автономна областъ, застави Зиновиева, руския тогава посланникъ въ Цариградъ, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде „картъ бланшъ” на турците да употребятъ всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация. Турците мълкомъ и ненадейно зграбчиха 150 души най-интелигентни българи от Македония, гудиха ги въ параходъ и, безъ съдъ и присъда, изпратиха ги на заточение въ дълбока Азия. Това обстоятелство уплаши комитетите въ Македония. Те си помислиха, че турците, като иматъ отъ Русия „картъ бланшъ" всичко да унищожатъ, ще изловятъ мълкомъ цялата интелигенция и ще се осуети планътъ за едно въстание. За това комитетите решиха да повдигнатъ въстанието преждевременно и прибързано презъ 1903 г. Значи Зиновиевъ беше, който предизвика преждевременно юлското въстание.
Въстанието не можа скоро да се потуши. Страхътъ да не би да се осъществи идеята за автономия на Македония, застави Зиновиева да настои предъ турците да бързатъ и за решителното потушване на въстанието, да употребят и топове. Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония, се дължи на милосердието на Зиновиева, представителя на руската дипломация. Руските консули въ Македония, съюзници на сърби, на гърци и на турци противъ българите, въ своите рапорти, които се публикуваха въ Петербургския “Държавен Вестник”, обвиняваха българите и оправдаваха турците...
Русофилството въ България достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние българите нарочно си закриваме очите; жумим за да не виждаме пакостите правени намъ отъ Русия. Не поглеждаме, защото не желаем да видимъ, че нашия идолъ, на когото се покланяме като на свой величайши добродетелъ, е зълъ гений за съдбата на честита и велика България...
Руската дипломация, по закона на инерцията, чрезъ своето покровителство, насърчи всячески сърбите въ техните жестокости на убийства чрезъ „черни ръце" и „мъртви глави" и отидоха, по инерция, та убиха, най-после, и Австро-Унгарския престолонаследникъ. Извършиха акта за счупване най-после, на главите имъ, за унищожението на проклетата сръбска държава! Чрезъ това убийство пламна пожарътъ на Общоевропейската война. Главенъ виновникъ за това убийство е насърчителятъ – руската дипломация. За това тя, Русия, най-много отъ всички ще бъде наказана, съ погромъ. Който планира и скрои за България, ще се обруши на главата на Русия съ по-голяма сила и въ страшни размери. Това е отъ Бога. Ще разбератъ всички народи – отъ събитията, – че има Богъ, покровителъ на висшата, международна правда. Божието търпение се изчерпа. Великата неправда, извършена презъ 1913 год., ще бъде строго наказана и смазана. Който схване Божието провидение и промисълъ и се покае, ще бъде спасенъ. Русия би могла да бъде пощадена само, ако може да се съзнае, да си познае греха и да се покае. Покаянието ще бъде извършено само въ случая, ако може да повърне на България: Македония, Добруджа, Тракия до границата: „Мидия – Енос”. Инакъ, нейния страшенъ погром е неминуемъ. Това е внушението на духа. Аминъ. Гр. Стара Загора, м. юли 1914 год."
Изтриване на пренасочваща страница
как може да се създаде една статия, когато пише се думата „испанци“, системата насочва към статията „Испания“. Първо трябва да се я изтри.
А когато допълним сегашна статията „испаници“, тогава тя няма да се отчита като нова статия. Джевянин (беседа) 09:47, 13 септември 2014 (UTC).
- Не знаех че идеята ти е да се отчете като „Нова статия“, според мен е по-важно да се запази историята ѝ. Ако правилно съм разбрал искаш да създадеш статията Испанци (en:Spanish people), но тя вече съществува като страница, така че остава само да се вкара някакво съдържание в нея. До колкото знам така се процедира, никога не сме трили пренасочващи страници. --Termininja✉ 09:55, 13 септември 2014 (UTC)
- Историята ѝ е много бедна, някои през 2005 г. само създал пренасочвата страница. По-добре да в заслуги има се нова статия за испанци, а не допълнене това нещо, където е само два думи. Но квестия как кой гледа. Джевянин (беседа) 10:20, 13 септември 2014 (UTC).
- Може да проработи малък трик - статията "испанци" се премества като "каталунци", така отново се създава нова пренасочваща страница "испанци", но от тебе. Тя съответно се пише според нуждите и си има собствена история. --Rumensz (беседа) 16:40, 13 септември 2014 (UTC)
- Джевянин, оставих пренасочването с една редакция, така че сега можеш да създадеш статията под алтернативно заглавие и да я преместиш върху пренасочването. --Методи Колев 05:55, 14 септември 2014 (UTC)
- Но това все още не е както аз искам. Просто да избегнеме от този вид пренасочване: Киргизи → Киргизстан, Афганци → Афганистан, защото Афганци това енциклопедично понятие, които рано или късно ще създадено. Поздрави;) Джевянин (беседа) 18:27, 16 септември 2014 (UTC).
- Не мога да ти разбера идеите... ето действай: Испанци. Интересно ми е да видя какво си наумил :) --Termininja✉ 20:15, 16 септември 2014 (UTC)
- Аз не искам създавам статия за испанци, просто искам да няма такави пренасочвания. Ех съм цял червен от емоции сега → Лудогорец 1:2, в последна секунда загубила гол, ех така жалко. Джевянин (беседа) 20:40, 16 септември 2014 (UTC).
- Е не може да я оставим така, виж какво става тука. --Termininja✉ 21:08, 16 септември 2014 (UTC)
- :/ горкото. Тази личност досажда страшно много, явно с досада се опитват да карат хората да не редактират уикипедия и явно успяват, само като влезеш и послание от досадната "двойка", ако въобще е такава. И поляк, ако въобще е такъв. После се позовава на всички Уикиправила, че си му длъжен едва ли не. Скоро видях един "поляк" на живо, нямам друга дума освен отвратително, нищо от полската култура, но много от руската липса на такава, защото произходът на парите определя хората. Съжалявам и за многото спам по беседата ти, псевдопатриотичните статии с нищо не помагат, нещата се повтарят, дори по-лошо, а решение няма. Влезох да се разтоваря като прочета при теб и заварих това. Тези дни само шампанско и сълзи. Шампанското си го направих сама, за сълзите са отговорни други. --Alexd (беседа) 13:30, 30 септември 2014 (UTC)
- Аз не искам създавам статия за испанци, просто искам да няма такави пренасочвания. Ех съм цял червен от емоции сега → Лудогорец 1:2, в последна секунда загубила гол, ех така жалко. Джевянин (беседа) 20:40, 16 септември 2014 (UTC).
- Не мога да ти разбера идеите... ето действай: Испанци. Интересно ми е да видя какво си наумил :) --Termininja✉ 20:15, 16 септември 2014 (UTC)
- Но това все още не е както аз искам. Просто да избегнеме от този вид пренасочване: Киргизи → Киргизстан, Афганци → Афганистан, защото Афганци това енциклопедично понятие, които рано или късно ще създадено. Поздрави;) Джевянин (беседа) 18:27, 16 септември 2014 (UTC).
- Джевянин, оставих пренасочването с една редакция, така че сега можеш да създадеш статията под алтернативно заглавие и да я преместиш върху пренасочването. --Методи Колев 05:55, 14 септември 2014 (UTC)
- Може да проработи малък трик - статията "испанци" се премества като "каталунци", така отново се създава нова пренасочваща страница "испанци", но от тебе. Тя съответно се пише според нуждите и си има собствена история. --Rumensz (беседа) 16:40, 13 септември 2014 (UTC)
- Историята ѝ е много бедна, някои през 2005 г. само създал пренасочвата страница. По-добре да в заслуги има се нова статия за испанци, а не допълнене това нещо, където е само два думи. Но квестия как кой гледа. Джевянин (беседа) 10:20, 13 септември 2014 (UTC).
Диего Коста (футболист)
Здравей, би ли погледнал статията и беседата на Диего Коста (футболист) и да окажеш съдействие. Не запърви път имам разногласия с въпросния редактор. Не може а и не е редно да преименува статията както на наго му харесва, първо Коста, после понеже не може да върне редакцията стана на Коста (футболист). Благодаря. Litexfan (беседа) 16:28, 16 септември 2014 (UTC)
- Когато има разногласия се обсъжда на беседата, ако не помогне прехвърлете въпроса в разговори за да го видят повече хора. Аз не съм компетентен по темата, мога само да разкарам излишните страници и пренасочвания дето сте направили и да се погрижа да охладя страстите ако се наложи. Надявам се да не се стига до там... :) Между другото в Google виждам че има по около 1 милион резултата и за двете имена. --Termininja✉ 20:19, 16 септември 2014 (UTC)
Администратор (кандидат)
Здравейте пуснах си кандидатура за администратор обаче не получих отговор. Благодаря предварително. --Предният неподписан коментар е направен от Ahmedhalil1222 (беседа • приноси) 18:53, 26 юли 2014
- Здравей! Като за начало виж разгледай коментарите към това предложение. Поздрави! --Termininja✉ 05:13, 20 септември 2014 (UTC)
- Извинявам се за закъснелият отговор,кандидатурата ми още е валидна.A.Halil (беседа) 08:14, 2 януари 2015 (UTC)
- Здравейте, разбрах че към момента на заявката сте имали 267 приноса и не сте отговаряли на изискванията, поради което и изтрих невалидната ви заявка. Ако искате да се самопредложите отново повторете стъпките описани в Уикипедия:Предложения за администратори. Успех! --Termininja✉ 11:45, 2 януари 2015 (UTC)
- Извинявам се за закъснелият отговор,кандидатурата ми още е валидна.A.Halil (беседа) 08:14, 2 януари 2015 (UTC)
Инфобокс и линк
По повод на забележката ти „({{#if:{{{име}}} |{{{име|}}}|{{PAGENAME}} }} трябва да е същото като {{{име|{{PAGENAME}}}}})“ при оформянето на края на шаблоните за даване на линк към Общомедия - тук. Вече в няколко шаблона пробвах дали работи в различни случаи. Оказва се обаче, че когато липсва „име“ - не работи. Вероятно „PAGENAME“ избира като име не името на статията, а лъжливия линк, който се получава от действието на двойните скоби [[]], и не може да даде линка към Общомедия. Затова слагам по-дългия запис, който сработва. --Rumensz (беседа) 07:29, 18 октомври 2014 (UTC)
- Ок, оправи го така че да работи, аз ще го погледна по-късно --Termininja✉ 13:45, 19 октомври 2014 (UTC)
- Може ли да дадеш пример за случай в който не работи защото аз направих няколко теста и навсякъде си работи нормално. Единствената грешка която открих е даже не в съкратения запис, а в дългия - {{#if:{{{име}}}|{{{име|}}}|{{PAGENAME}} }} -> първото {{{име}}} трябва да е {{{име|}}} за да чете PAGENAME, иначе приема че винаги има „име“. --Termininja✉ 18:25, 19 октомври 2014 (UTC)
- Махнах името от бокса на Милан Кундера за тест. Виж, да не би да е само при мен?! --Rumensz (беседа) 18:41, 19 октомври 2014 (UTC)
- В момента ти не си махнал параметъра „име“, а си го оставил без стойност - това е различно от това да няма параметър. В твоя случай шаблона приема че има „име“ с нулева стойност, т.е. име = „null“. Трябва да махнеш целия ред с параметъра от шаблона в статията. --Termininja✉ 07:09, 20 октомври 2014 (UTC)
- Махнах името от бокса на Милан Кундера за тест. Виж, да не би да е само при мен?! --Rumensz (беседа) 18:41, 19 октомври 2014 (UTC)
Хайде
Малко си скъси беседата, ако обичаш и погледни тука Байкалски шлемник#Традиционна китайска медицина ботаническите наименования, че не мога да разбера какво по-точно използват в Китай. :D --Alexd (беседа) 09:24, 18 октомври 2014 (UTC)
- Не знам, аз бих погледнал името в посоченият източник. --Termininja✉ 13:42, 19 октомври 2014 (UTC)
- Мързел town, аз си го видях вече, че така си се изписва, ама можеше и ти да се изкажеш, нали си експерт по темата. Между другото кво мислиш за новата Хербалайф реклама, яко а? точно си мислех, че в нея фирмата (продукта) рекламира модела (не знаех, че е Роналдо, ама сега видях). Направо им станах фен на Хербалайф, по-конкретно рекламният им отдел - за продукта имат спорна слава, точно и за това рекламата е още по-смешна и забавна, в добрия смисъл (в смисъл, че Хербалайф се прецакват). Реших да ти го напиша, нали пишеш в ботаника... лол :P ти пиеш ли хербалайф бе хехехе --Alexd (беседа) 09:03, 23 октомври 2014 (UTC)
- Не мерси :) ..., не си ли го направиш ти сам да знаеш какво има вътре не ми го хвали... Иначе аз пиша по всичко различно от това с което реално се занимавам за да се разстоварвам... хах, ако съм експерт по нещо, то ще е по „търсене в Google“ --Termininja✉ 22:19, 24 октомври 2014 (UTC)
- Мързел town, аз си го видях вече, че така си се изписва, ама можеше и ти да се изкажеш, нали си експерт по темата. Между другото кво мислиш за новата Хербалайф реклама, яко а? точно си мислех, че в нея фирмата (продукта) рекламира модела (не знаех, че е Роналдо, ама сега видях). Направо им станах фен на Хербалайф, по-конкретно рекламният им отдел - за продукта имат спорна слава, точно и за това рекламата е още по-смешна и забавна, в добрия смисъл (в смисъл, че Хербалайф се прецакват). Реших да ти го напиша, нали пишеш в ботаника... лол :P ти пиеш ли хербалайф бе хехехе --Alexd (беседа) 09:03, 23 октомври 2014 (UTC)
Категория:Вакинанкаратра
Ало такъв проблем Ти е да изтриеш тази страница, е грешно име, аз вече създадох правилно име: Категория:Вакинанкарача. Това изтрие а към нова категория, аз вече добавям и коректирам съществуващи статии. Моля. Ако не изтриеш, бъркаш ме и се губя. Джевянин (беседа) 08:07, 20 октомври 2014 (UTC).
- Проблемът е в това че:
- Не е указано правилното име, администраторът няма как да знае кое е вярното име и дали наистина има създадена нова категория
- Страницата има МЕП
- В категорията има подкатегории със много статии
- Надали има администратор, който ще изтрие пълна категория. Първо се създава вярната категория (направил си го), после се мести МЕП-а (не си), след това се местят подкатегориите в новата категория (и това не си), и чак тогава се предлага категорията за изтриване, като задължително се посочва къде е преместена категорията. --Termininja✉ 08:13, 20 октомври 2014 (UTC)
- Ето отново същата грешка - пускаш за изтриване категорията Категория:Общини в регион Вакинанкаратра преди да си премахнал всички статии от нея. --Termininja✉ 08:24, 20 октомври 2014 (UTC)
- Така вече администраторът знае, че има по правелно име Вакинанкарача (IPA за малгашки език). Факт има там още връзки, но скоро не ще има, защото тези, който грешно създадох, вече поправям. Така имам да разбирам, когато грешна категория не ще има връзки, можете да изтриете тази категория. Старая се да е как най-бързо. Джевянин (беседа) 08:24, 20 октомври 2014 (UTC).
Пак таксокутията
Здрасти. Ще можеш ли да добавиш към шаблона на таксокутията range_map2 и съответно описанието под картата? Конкретния случай е кафява мечка. Ikonact създаде карта на разпространението и в България. Сега пък ми се ще да я вмъкна в шаблона, не в статията. --13:21, 22 ноември 2014 (UTC)
Проблеми с картинките
Колега, има някакви проблеми с картинките (Стоян Чомаков и др.) в комонс. Дали не можеш да направиш нещо или поне да ме светнеш по въпроса.--Luxferuer (беседа) 15:11, 2 декември 2014 (UTC)
- Аз картинките ги виждам в Стоян Чомаков, иначе с commons мисля че Spiritia се занимаваше. --Termininja✉ 15:16, 2 декември 2014 (UTC)
- От commons искат информация за източник на този файл (лиценз). Не си посочил такъв и файлът най-вероятно ще бъде изтрит. --Litexfan (беседа) 15:20, 2 декември 2014 (UTC)
- И аз имах подобни проблеми навремето. Сега като качвам използвам {{self|cc-by-sa-3.0}} (гледам при теб е {{self|cc-zero}}). Не съм разучавал разликите, но с него вече проблеми не съм имал. Ако искаш го сложи, добави някаква информация за източника на снимката в source={{own}} и разкарай шаблона в началото за No source since. --Termininja✉ 15:46, 2 декември 2014 (UTC)
- Проблемът, е че лъже за авторството. Иначе снимката си е наред - Османската империя не е страна по Бернската конвенция и всичко публикувано там е обществено достояние. --Спас Колев (беседа) 12:10, 4 декември 2014 (UTC)
- От commons искат информация за източник на този файл (лиценз). Не си посочил такъв и файлът най-вероятно ще бъде изтрит. --Litexfan (беседа) 15:20, 2 декември 2014 (UTC)
Въпрос
Едва ли ще мине, ако не е посочен източник. А такъв няма.
Имам страничен въпрос — Възможно ли е по някакъв програмен начин и в нашите статии да се показват „несвободните картинки“ от Enwiki, които там са истинска епидемия? --Rumensz (беседа) 16:46, 2 декември 2014 (UTC)
- Ако снимката е авторска не е нужен източник, само лиценз мисля е достатъчен, но специално за тази снимка понеже си личи че не е правена в днешно време може би ще държат на източник. --Termininja✉ 17:04, 2 декември 2014 (UTC)
- Ако снимката не е направена от този, който я качва и не е посочен източник, тя със сигурност ще бъде изтрита. Изискванията за източника са или чуждата снимката да е публикувана под свободен лиценз, или авторът ѝ да е починал преди повече от 70 години. Лицензът, който трябва да поставиш е по твой избор между два — CC-BY (BY означава, че е необходимо авторът да се укаже на съответното място, където се публикува) или CC-BY-SA (SA означава, че всяка променена версия може да бъде разпространявана). Дано да съм била полезна. --Молли (беседа) 17:59, 2 декември 2014 (UTC)
- Снимката е направена от теб, пишеш за автор себе си и избираш един от горните два лиценза за публикуване. Предвид факта, че тази снимка е видимо стара и не се предполага, че си столетник, явно ще трябва да минеш през някой от другите варианти.
- Снимката не е твоя, но е публикувана в нета под свободен лиценз. Обикновено към всяка снимка има и лиценза, под който е публикувана. Ако той е един от двата по-горни, за източник пишеш адреса на страницата, от която си я взел, за лиценз - този, който е посочен в източника.
- Снимката не е твоя, но е публикувана минимум 70 години след смъртта на автора ѝ. Тогава при качването в Комънс избираш тази опция и лиценз - един от двата по-горе.
- Снимката е публикувана в нета, но не под свободен лиценз. Тогава, ако откриеш автора, можеш да му пишеш писмо с молба да ти разреши да я ползваш за Уикипедия с един от двата лиценза по-горе. Ако получиш такова разрешение, качваш снимката с името на съответния фотограф, избираш лиценза, посочен от него и изпращаш писмото с разрешението в Комънс, като допълваш в него за коя точно снимка се отнася.
- Снимката е публикувана в нета, но лицензът ѝ не е свободен. Можеш да пишеш на автора, ако откриеш кой е, с молба да промени лиценза на свободен в страницата на публикацията. Ако се съгласи и го промени, действаш като в точка 2.
- Предполагам, че качваш снимките от тук: https://commons.wikimedia.org/wiki/Special:UploadWizard
- Дано този път наистина съм ти била полезна. Успех! --Молли (беседа) 21:31, 2 декември 2014 (UTC)
- Това със сигурност е полезна информация и би било добре да се добавят някои от нещата в Уикипедия:Качване на файлове --Termininja✉ 09:04, 3 декември 2014 (UTC)
- ...мдааа, изчетох я цялата и никъде не видях информация за лицензите, а се оказа че имаме цяла страница за това, ама като няма нито една препратка към нея е трудно човек да разбере как да ги подбере тези лицензи. --Termininja✉ 09:17, 3 декември 2014 (UTC)
- Възможните за нас лицензи са дадени описателно във Формуляра за качване. Опитът (~300) ми показва, че можем да качваме без проблем само собствени фотоси или файлове на снимки (фотоси), с автор (даже не самото снимано лице) умрял преди 70 г. Ако сниманото лице е умряло преди повече от 70 г. и няма известен автор на фотоса, също може да се качи. --Rumensz (беседа) 10:27, 3 декември 2014 (UTC)
- Никога не съм го ползвал този формуляр, винаги съм качвал през линка който Молли даде по-горе. И като гледам има доста промени от времето когато за последно качвах нещо в commons... --Termininja✉ 11:38, 3 декември 2014 (UTC)
- Възможните за нас лицензи са дадени описателно във Формуляра за качване. Опитът (~300) ми показва, че можем да качваме без проблем само собствени фотоси или файлове на снимки (фотоси), с автор (даже не самото снимано лице) умрял преди 70 г. Ако сниманото лице е умряло преди повече от 70 г. и няма известен автор на фотоса, също може да се качи. --Rumensz (беседа) 10:27, 3 декември 2014 (UTC)
- ...мдааа, изчетох я цялата и никъде не видях информация за лицензите, а се оказа че имаме цяла страница за това, ама като няма нито една препратка към нея е трудно човек да разбере как да ги подбере тези лицензи. --Termininja✉ 09:17, 3 декември 2014 (UTC)
- Това със сигурност е полезна информация и би било добре да се добавят някои от нещата в Уикипедия:Качване на файлове --Termininja✉ 09:04, 3 декември 2014 (UTC)
Статии
Здрасти. Да не си включил бот или всичко ръчно го правиш с тези статии? --Izvora (беседа) 12:26, 11 декември 2014 (UTC)
- Не знам как се прави бот в Уикипедия, ама си написах програмка която ми ги генерира по шаблон от английската, то си и личи :) --Termininja ✉ 12:28, 11 декември 2014 (UTC)
- Това е по [шведския почин], направил Уикипедията им една от най-развитите. Браво! Трябва да мислим за Лого 200 000. --Rumensz (беседа) 12:57, 11 декември 2014 (UTC)
- Предположих, че има нещо, защото не виждам логика по която ги създаваш - от едно семейство скачаш на друго. --Izvora (беседа) 13:03, 11 декември 2014 (UTC)
- Това е защото първо ги сканирам по царство, после по клас и накрая по род, но може и по семейство... или по каквото си избереш. --Termininja ✉ 13:22, 11 декември 2014 (UTC)
- Предположих, че има нещо, защото не виждам логика по която ги създаваш - от едно семейство скачаш на друго. --Izvora (беседа) 13:03, 11 декември 2014 (UTC)
- Това е по [шведския почин], направил Уикипедията им една от най-развитите. Браво! Трябва да мислим за Лого 200 000. --Rumensz (беседа) 12:57, 11 декември 2014 (UTC)
Погледни тази статия - Cnipolegus orenocensis. Има такава и на английски en:Riverside tyrant, но се е получило замятане с първата буква в името на латински. Няма и меп. --Izvora (беседа) 07:26, 14 декември 2014 (UTC)
- Да знам, имам логнати 23 счупени статии с липсващ МЕП поради лоши пренасочвания или съществуваща вече при нас статия под друг синоним. Сега ще ги оправя. --Termininja ✉ 08:03, 14 декември 2014 (UTC)
Добави това тук, че нещо ми се опъва Уикидатата на тази страница и незнам защо. --Izvora (беседа) 18:24, 17 декември 2014 (UTC)
- Ми добавих го без проблеми. По-лесно е директно от статията, аз така ги добавям. --Termininja ✉ 18:27, 17 декември 2014 (UTC)
Може ли за известно време да спреш бота, че трудно откривам редакциите назад във времето. При бозайниците има какво още да се подобри при ботовските статии, а незнам какво ще излезе при птиците. Мога да ти сканирам страниците с азбучника от книгата и да ги прегледаш за бг имена ако си по-бърз от мен.--Izvora (беседа) 19:21, 18 декември 2014 (UTC)
- Само преместване ли правиш. --Termininja ✉ 20:25, 18 декември 2014 (UTC)
Преместване
Списъка с видове от Плодоядни прилепи върши ли ти работа или не особено? Отдавна им се точа на прилепите, че са стотици и е трудно ръчно да се създадат. --Izvora (беседа) 19:39, 14 декември 2014 (UTC)
- Не, за създаването само изброяване не ми върши работа. Ако попаднеш обаче на списъци с български имена за съответните латински ги давай (нещо такова), без значение дали става въпрос за вид, род, семейство, ... Днеска изгубих сумати време да премествам статии на ръка. Ще си ги изкарам в една таблица, ще я обработя и накрая ще пусна бота да ги мести. --Termininja ✉ 23:00, 14 декември 2014 (UTC)
- Извинявайте, че се намесвам. Това тук дали ви върши някаква работа? Има и български, и латински имена. Освен това когато пишех статии за Африка, също много се рових. Тук пък (Потребител:Молли/Африканска фауна) съм събрала резултата от тези напъни. Поздравления и успех на Нинджата, задачата е направо непосилна. --Молли (беседа) 16:19, 15 декември 2014 (UTC)
- Търся подобни списъци за да може лесно да се отделят латинските от българските имена, може да са и отделени с тире, запетая, скоби, или просто отстояние (аз мога да ги разделя по кирилица), но трябва да имат сходно форматиране за да може програма да ги отдели, иначе ще е все едно ако ги минавам на ръка. --Termininja ✉ 18:39, 15 декември 2014 (UTC)
- Извинявайте, че се намесвам. Това тук дали ви върши някаква работа? Има и български, и латински имена. Освен това когато пишех статии за Африка, също много се рових. Тук пък (Потребител:Молли/Африканска фауна) съм събрала резултата от тези напъни. Поздравления и успех на Нинджата, задачата е направо непосилна. --Молли (беседа) 16:19, 15 декември 2014 (UTC)
- Тук има няколко древни списъка, може би ги знаеш: Потребител:Александър/Бозайници (този е почти направен), Потребител:Александър/Безгръбначни, Потребител:Александър/Видове, Потребител:Александър/Растения. --Спас Колев (беседа) 12:52, 17 декември 2014 (UTC)
- Тези са малки и ще ги ударим много бързо (дългият за Бозайници е наистина почти завършен), на Молли пък е по-голям но пък и по-труден за форматиране, освен това повечето са непреведени. Ама нищо, хвърляйте ги тука ако попаднете на още. Фадамс също ми беше пратил навремето един доста дълъг списък. --Termininja ✉ 13:14, 17 декември 2014 (UTC)
- Тук има няколко древни списъка, може би ги знаеш: Потребител:Александър/Бозайници (този е почти направен), Потребител:Александър/Безгръбначни, Потребител:Александър/Видове, Потребител:Александър/Растения. --Спас Колев (беседа) 12:52, 17 декември 2014 (UTC)
- От всички списъци по-горе успях да сглобя един с около 3300 имена на български. От всички тях има около 2000 за които нямаме статия. Тях съм ги добавил в Уикиданни, така че в момента в който някоя от статиите се създаде ще попадне в тази категория и ще знаем че има име на български и може да я преместим. За момента в категорията има около 400 статии за преместване, а списъка с имената на български изглежда така. Ако искате може да ги поразгледате и да коригирате, ако някое име не е коректно преди са съм пуснал бота да ги мести. --Termininja ✉ 20:33, 24 юни 2015 (UTC)
Шаблон:Тест
Шаблон:Тест ще се прави ли нещо - търсех снощи забравен ш. {{редактирам}} по статиите и ми излезе и това. Поздрави :-) --Vodnokon4e (беседа) 02:15, 12 декември 2014 (UTC)
- Той е по втората тема най-горе. Преместих си го в моя поддиректория и махнах {{редактирам}}. --Termininja✉ 08:58, 12 декември 2014 (UTC)
на
: Това май не е добре - аз го ползвам за на=от и интервалът си е нужен. --Спас Колев (беседа) 09:30, 23 декември 2014 (UTC)
- Върнах го, ще го помисля по-късно пак. --Termininja✉ 10:06, 23 декември 2014 (UTC)
Всичко най-хубаво
Пожелавам Ти Весела Коледа и Щастлива Нова Година. Джевянин (беседа) 14:27, 24 декември 2014 (UTC).
Таксокутия
Здрасти. Видях още една изгъзица в en:Common eland - падащ списък със синонимните названия. Сещам се, че като писах за разните му охлюви имаха по сума ти синоними и там например ще е полезно шаблона да се свие. Може ли да стане това? --Izvora (беседа) 12:26, 20 март 2014 (UTC)
- Даа, това от отдавна го знам, но не ми харесва повторението на Synonyms. Това show (в нашия случай май „покажи“) като чели е по-добре да се сложи отдясно на целия раздел - където е името Synonyms..., но не знам дали ще стане хубаво. Може се пробва по-късно. Също не ми харесва как са го направили в английската с втори шаблон. Мисля че има начин да се направи директно една проверка в шаблона: ако редовете са повече от 5 (например) да ги скрие, но ще проверя... --Termininja ✉ 12:31, 20 март 2014 (UTC)
- Направих един тест - ако символите са < 200 (напр.) не ги скрива, ако са > 200 се скриват, така че ще стане автоматично без допълнителни шаблони и промени по статиите, само трябва да избера подходящ шаблон за скриването че този нещо ги размества редовете и първата точка не излиза. --Termininja ✉ 14:14, 20 март 2014 (UTC)
Привет! Тук в status_ref е вмъкнат шаблон, който в БГ го нямаме и в режим на четене дава Грешка при цитиране. Сигурно има и други статии с подобно чудо. --Izvora (беседа) 11:07, 27 декември 2014 (UTC)
- Благодаря, специално за този вид шаблон гледах и бях оправил около 20-на счупени статии, но явно съм пропуснал 1-2. За да сме по-точни ето как може да се провери много лесно дали има някъде другаде: цък :) --Termininja ✉ 12:07, 27 декември 2014 (UTC)
Още един проблем открих, но още не мота да го асимилирам. Става въпрос например за семействата на дребни птички като Пустинен присмехулник. Едните са Коприварчеви, другите Шаварчеви, но всичките са Sylviidae по таксокутиите макар в ен да е Acrocephalidae например. Може би трябва да си го сложа като нота бене някъде за да им обърна внимание в друг снежен ден. Според теб дали е някаква грешка или аз нещо съм се отвеял от това местене? --Izvora (беседа) 15:14, 27 декември 2014 (UTC)
- Грешка е, грешка която е тръгнала от ето тази страница, където се казва че Присмехулниците са от семейство Sylviidae, а напрактика са от Acrocephalidae, но е възможно да са били преместени в последствие. От там бота е видял и е вкарал всички присмехулници в грешно семейство. Гледай изречението в статията, то е правилно. --Termininja ✉ 16:23, 27 декември 2014 (UTC)
- Аха. Ами ще се опитам да ги прекатегоризирам и коригирам, но не сега, че май са много. Пък и Врабчоподобните нещо не е у ред. --Izvora (беседа) 16:28, 27 декември 2014 (UTC)
- Ами всъщност не, само 4 бяха Присмехулниците и аз ги оправих заедно с рода. Не знам как се водят на български Acrocephalidae, иначе можеше да го преведа и него. --Termininja ✉ 16:40, 27 декември 2014 (UTC)
- Май да. Благодаря. Ще гледам друг път семейните им имена. --Izvora (беседа) 16:49, 27 декември 2014 (UTC)
- Има някакъв гаф, виж тука се казва че Hippolais не са присмехулници, или името е объркано или латинските наименования, може ли да го проверим. --Termininja ✉ 16:51, 27 декември 2014 (UTC)
- Ами при мен са присмехулници, поне според видовото им име. Иначе се сблъсквам с имена на латински, които в Уики са синоними според други класификации. Иначе тези присмехулници са от семейство Коприварчеви, но пък Коприварчеви според Уики се е разделило на Коприварчеви и Шаварчеви. Ето защо се и обърках с тези пилета, пък и въобще не си падам по тях. Моята слабост винаги са си били бозайниците. --Izvora (беседа) 17:10, 27 декември 2014 (UTC)
- Така като гледам Mimidae трябва да са присмехулникови (както пише в Присмехулник), а Mimid - присмехулници, ама няма да ги пипам докато не излезе по ясна информация. --Termininja ✉ 17:16, 27 декември 2014 (UTC)
- Ами имам само един представител Mimus polyglottos, който е Многоглас присмехулник. Според мен проблемът е, че същинските присмехулници обитават Сев. Америка, а моята книжка е само за европейски, северноафрикански и близкоизточни видове. В случая този присмехулник е посочен като инцидентен посетител в Европа довян от урагани от Сев. Америка . Според мен май ще е редно подобно на маймуните от Стар и Нов свят и присмехулниците да имат подобно разделение, но съм доста далеч от подобни зоологически изводи, нито пък съм човека, който трябва да ги направи. --Izvora (беседа) 17:26, 27 декември 2014 (UTC)
- Така като гледам Mimidae трябва да са присмехулникови (както пише в Присмехулник), а Mimid - присмехулници, ама няма да ги пипам докато не излезе по ясна информация. --Termininja ✉ 17:16, 27 декември 2014 (UTC)
- Ами при мен са присмехулници, поне според видовото им име. Иначе се сблъсквам с имена на латински, които в Уики са синоними според други класификации. Иначе тези присмехулници са от семейство Коприварчеви, но пък Коприварчеви според Уики се е разделило на Коприварчеви и Шаварчеви. Ето защо се и обърках с тези пилета, пък и въобще не си падам по тях. Моята слабост винаги са си били бозайниците. --Izvora (беседа) 17:10, 27 декември 2014 (UTC)
- Има някакъв гаф, виж тука се казва че Hippolais не са присмехулници, или името е объркано или латинските наименования, може ли да го проверим. --Termininja ✉ 16:51, 27 декември 2014 (UTC)
- Май да. Благодаря. Ще гледам друг път семейните им имена. --Izvora (беседа) 16:49, 27 декември 2014 (UTC)
- Ами всъщност не, само 4 бяха Присмехулниците и аз ги оправих заедно с рода. Не знам как се водят на български Acrocephalidae, иначе можеше да го преведа и него. --Termininja ✉ 16:40, 27 декември 2014 (UTC)
- Аха. Ами ще се опитам да ги прекатегоризирам и коригирам, но не сега, че май са много. Пък и Врабчоподобните нещо не е у ред. --Izvora (беседа) 16:28, 27 декември 2014 (UTC)