Помощник-нотариус
From Wikipedia, the free encyclopedia
Помощник-нотариус е юридическа професия и правна длъжност. Създадена е за първи път в България с приемането на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) през 1997 г.[1][2]
Помощник-нотариусът извършва нотариални удостоверявания и други нотариални действия, а също и справки, извлечения, консултации; борави с архива и печата на нотариуса; както и други действия, които със закон са възложени от държавата за извършване от нотариус. Извършените от помощник-нотариуса нотариални действия и удостоверявания, се считат за извършени от нотариуса и имат силата на достоверен, официален и публичен акт, до доказване на противното по съдебен ред.
Помощник-нотариусът е служител на нотариус[3], като отношенията помежду им се уреждат с договор[4]. Нотариусът свободно избира своя помощник-нотариус, който действа под негово ръководство и указания – отношения, основаващи се на доверие и подчиненост. Нотариусът е длъжен да обучава и наставлява помощник-нотариуса, а последният дължи да изпълнява точно, съвестно и безпристрастно своите задължения, да спазва нотариалните принципи и процедури и да се подчинява на закона.
Доколкото липсват особени правила, за помощник-нотариуса се прилагат правилата за нотариус[5].
Помощник-нотариусът е несамоосигуряващо се лице, наета длъжност, въз основа на договорно правоотношение[6] – несамостоятелна професия, за разлика от нотариуса.
Министърът на правосъдието издава Заповед за вписване на помощник-нотариуса в регистъра на Нотариалната камара[7].
Вписването на помощник-нотариус и встъпването му в длъжност, представлява сложен юридически състав, в рамките на изрична процедура, изчерпателно описана в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Помощник-нотариус се заличава от регистъра на Нотариалната камара с Решение на Съвета на нотариусите на Република България[8].