Поместен събор на Руската православна църква (1917 – 1918)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Поместният събор на Православната руска църква (също: Всеруски поместен събор; официално наименование: Свещен събор на Православната руска църква) е първият от края на XVII век насам поместен събор на Православната руска църква, открит на 28 август 1917 г. в катедралата „Успение Богородично“ в Московския кремъл.
Датите са по Григорианския календар (нов стил), освен ако не е указано иначе.
Най-важното му решение е възстановяването на патриаршеството в Руската църква към 4 декември 1917 г., което слага край на синодалния период (1700–1917 г.) в историята ѝ, през който Църквата е била интегрирана в държавния апарат като „ведомство на православното вероизповедание“,[1] а нейният клир е бил обособен като съсловие и натоварен с държавни задължения. Синодален се нарича този период, защото вместо Патриарх, на чело на църквата е стоял лично императора, представляван от Светейшия управляващ синод – един от върховните държавни органи на Руската империя наред с Управляващия сенат.[2][3]
Съборът заседава повече от година, до 20 септември 1918 г.; работните заседания („съборни занятия“) се провеждат в Московския епархийски дом. Съборът съвпадна с такива важни събития от руската история като Първата световна война, въоръженото въстание на върховния главнокомандващ Руската армия – генерала от пехотата Лавр Корнилов с цел установяване на „военна диктатура“ и възспиране на болшевиките,[4][5] провъзгласяването на републиката в Русия на 14 септември 1917 г., падането на Временното руско правителство и Октомврийската революция, разгонването на Всеруското учредително събрание (временен представителен орган на Русия, избран през ноември 1917 г. и свикан през януари 1918 г., за да определи държавното устройство на Русия след революцията), публикуването на „Декрета за отделянето на църквата от държавата и училищата от църквата“ на 5 февруари 1918 г. и началото на Гражданската война в Русия (1917–1922 г.).
Съборът прави изявления в отговор на някои от тези събития. Болшевиките, чиито действия и законодателни действия са пряко осъждани от Събора (или лично от Патриарха), не създават обаче преки препядствия за провеждането на заседанията на Събора.
Съборът, подготовката за който е в ход още от началото на 1900-те г., се открива в период на господство на антимонархическите настроения в обществото и Църквата. Съборът включва 564 членове, включително 265 от йерархията и духовенството, 299 от миряните. Присъстват също главата на Временното правителство Александър Керенски, министърът на вътрешните работи Николай Авксентьев, представители на пресата и дипломатическия корпус.