Полярен вихър
From Wikipedia, the free encyclopedia
Полярният вихър е област с ниско налягане, намираща се близо до един от земните полюси. Съществуват два полярни вихъра в земната атмосфера: над Северния и над Южния полюс. Всеки полярен вихър е постоянна, мащабна област с ниско налягане, имаща диаметър не по-малко от 1000 km и въртяща се срещу часовниковата стрелка при Северния полюс и по часовниковата стрелка при Южния полюс, тоест и двата полярни вихъра се въртят на изток около полюсите. Както и при останалите циклони, тяхното въртене се задвижва от ефекта на Кориолис. Основите на двата вихъра се намират в средната и горната тропосфера и се разпростират до стратосферата. Под тях е разположена голяма маса от студен и плътен полярен въздух.
Зоната между масата от студен сух въздух при полюса и масата с по-топъл влажен въздух определя местоположението на полярния фронт. Полярният фронт обикновено се центрира около 60° географска ширина. Полярният вихър се засилва през зимата и отслабва през лятото, поради зависимостта му от температурната разлика между екватора и полюсите.[1]
Вихрите отслабват и се засилват в зависимост от годината. Когато арктическият вихър е силен, той е ясно дефиниран, а арктическият въздух е задържан. Когато е по-слаб, което се случва по-често, той се разпада на два или повече вихри. Когато е много слаб, потокът от арктичен въздух става все по-дезорганизиран и маси от студен полярен въздух могат да се насочат към екватора, донасяйки със себе си бързи и резки спадове в температурата. Когато полярният вихър е силен, се наблюдава един-единствен вихър със струйно течение, което е ясно ограничено близо до полярния фронт. Когато северният вихър отслабне, той се разделя на два по-малки вихъра, по-мощният от които се намира близо до Бафинова земя (Канада), а другият – над североизточната част на Сибир[2] Антарктическият вихър в Южното полукълбо е област с ниско налягане, намираща се близо до шелфовия ледник Рос, близо до 160° западна географска дължина. Когато полярният вихър е силен, западните ветрове в умерения пояс се засилват и стават по-упорити. Когато полярният вихър е слаб, областите с високо налягане в умерените географски ширини могат да се разпространят към полюсите, измествайки полярния вихър, струйното течение и полярния фронт към екватора. Наблюдава се отклонение на струйното течение на юг. Това бързо довежда студен сух въздух при топлия влажен въздух на умерените ширини, при което се поражда бърза и драстична промяна в метеорологичните условия.[3]
В границите на полярните вихри възниква изтъняване на озоновия слой, особено в Южното полукълбо, което достига максимума си през пролетта.