Поливинилхлорид
From Wikipedia, the free encyclopedia
Поливинилхлоридът (съкр. PVC), наименование по IUPAC полихлороетен, е полимер на винилхлоридa, с обща формула (C2H3Cl)n. Това е третият най-произвеждан вид пластмаса в света след полиетилена и полипропилена.[3] Около 40 милиона тона се произвеждат годишно. PVC има две основни форми: твърд и гъвкав.
Поливинилхлорид | |
Имена | |
---|---|
Други | полихлороетилен, PVC |
Свойства | |
Формула | (C2H3Cl)n[1] |
Плътност | 1,39 g/cm³ (20 °C) |
Точка на топене | 100 – 260 °C |
Магнитна възприемчивост | −10,71×10−6 (SI, 22 °C) [2] |
Термохимия | |
Специфичен топлинен капацитет | 0,9 kJ/(kg·K) |
Идентификатори | |
CAS номер | 9002-86-2 |
KEGG | C19508 |
MeSH | Polyvinyl+Chloride |
ChEBI | 53243 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Поливинилхлорид в Общомедия |
Полимеризацията се провежда във водни разтвори, съдържащи емулгиращи агенти или стабилизатори на суспензията. Все повече се използва и масова полимеризация. Поливинилхлоридът се смесва с различни пластификатори, стабилизатори, пълнители, пигменти и други.
Използва се за направата на твърди материали (конструкции, тръби), за меки изделия (подови настилки, изкуствена кожа), както и за електроизолационни изделия. Има добра разтворимост в органични разтворители, употребява се и за получаването на някои лакове.
От поливинилхлорид се правят и грамофонните плочи. В този контекст, под винил в някои езици обикновено се разбира грамофонна плоча.
Основен проблем, свързан с използването на PVC, е сложността на неговото рециклиране. При пълно изгаряне на отпадъци от PVC (при много висока температура) се образуват само най-прости съединения: вода, въглероден диоксид, хлороводород. При непълно изгаряне на PVC обаче се образуват въглероден оксид и различни токсични хлорорганични съединения (хлороводород, фосген, диоксини).[4][5][6].