Подагра
From Wikipedia, the free encyclopedia
Подаграта или гихт е медицинско състояние, което обикновено се характеризира с повтарящи се пристъпи на остър възпалителен артрит – зачервена, болезнена, пламтяща възпалена става. Най-често засегната (при около 50% от случаите) е метатарзофалангеалната става в основата на големия пръст на крака. Тя обаче може да се прояви и под формата на тофуси, камъни в бъбреците или уратна нефропатия. Смята се, че подаграта се причинява от високите нива на пикочна киселина в кръвта, но най-нови изследвания показват, че причината за подаграта е липсата в човешкия организъм на ензима уриказа,[1] което води до кристализация на пикочната киселина, при което кристалите се отлагат в ставите, сухожилията и околните тъкани.
Подагра | |
Подагра, карикатура от Джеймс Гилрей, 1799 г. | |
Класификация и външни ресурси | |
---|---|
МКБ-10 | M10 |
МКБ-9 | 274.00 274.1 274.8 274.9 |
OMIM | 138900 300323 |
База данни DiseasesDB | 29031 |
База данни MedlinePlus | 000422 |
База данни eMedicine | emerg/221 med/924 med/1112 oph/506 orthoped/124radio/313 |
Мед. рубрики MeSH | D006073 |
Подагра в Общомедия |
Гихтът е изключително болезнена болест, която в повечето случаи засяга само една става и най-вече палеца на крака. Обикновено има два източника на болка. Кристалите вътре в ставата причиняват изключителна болка при движение на засегнатата област. Възпалението на тъканите около ставата също причинява подуване на кожата. При най-малкия допир може да се предизвика голяма болка.
Клиничната диагноза се потвърждава чрез наблюдаване на характерните кристали в ставната течност. Лечението с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), стероиди или колхицин облекчава симптомите, без да премахва причината, а именно кристалите на пикочната киселина. Те остават между ставните повърхности и продължават да ги износват и дразнят. След като острият пристъп отмине, нивата на пикочна киселина обикновено се понижават чрез промяна в начина на живот, а при пациентите, страдащи от чести пристъпи, алопуринола или пробенецида осигуряват дългосрочна превенция.
Заболеваемостта от подагра е нараснала през последните десетилетия като засяга 1 – 2% от населението на западния свят в различни етапи от живота. Смята се, че този ръст се дължи на увеличаващите се рискови фактори сред населението като метаболитен синдром, по-голяма продължителност на живота и промени в хранителните навици. В исторически план подаграта е била известна като „болестта на кралете“ или „болестта на богатите“.