Пипин III
крал на франките / From Wikipedia, the free encyclopedia
Пипин III Къси също Пипин Млади и Пипин Малкия (на латински: Pippinus Brevis; на френски: Pépin le Bref; на немски: Pippin der Jüngere, Pippin III, Pippin der Kurze, Pippin der Kleine) от династията на Каролингите е майордом на франките в периода 741 – 751 г., а от 751 г. – крал на франките. Баща е на Карл Велики.
Пипин III Къси Pippinus Brevis | |
майордом на Австразия | |
Роден |
около 715 г.
|
---|---|
Починал | 24 септември 768 г. (53 г.)
|
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Семейство | |
Род | Каролинги |
Баща | Карл Мартел |
Майка | Ротруда от Трир |
Братя/сестри | Карлман Грифон Бернхард Хиероним Ремигий Хилтруда Алдана |
Съпруга | Бертрада от Лаон (740) |
Деца | Карл Велики Карломан I Гизела (дъщеря на Пипин Къси) |
Други роднини | Пипин Ерсталски (дядо) |
Подпис | |
Пипин III Къси в Общомедия |
Той е вторият син на Карл Мартел (688 – 741 г.) – майордом на Австразия и фактически (но нетитулуван) владетел на франките, и първата му съпруга Ротруде от Трир (690 – 724 г.), и внук на Пипин Ерсталски. По-големият му брат е Карлман. Полубрат е на Грифон и на Хилтруда.
Възпитаван е в манастира Сен-Денис. През 741 г. Пипин се жени за близката си роднина Бертрада от Лаон или Бертрада Млада (* ок. 725 – † 12 юли 783).
След смъртта на Карл Мартел през 741 г. франкското царство е разделено между двата му сина от първия брак – Карлман и Пипин Млади, като Карлман получава Аустрия, Алемания и Тюрингия, а Пипин – Неустрия, Бургундия и Прованс.
Пипин III управлява франките от 741 до 768 г. В началото на управлението концентрира усилията си в подобряване на отношенията с църквата, изострени от секуларизацията (одържавяването) на църковни земи след Concilium Germanicum по времето на Карл Мартел (715 – 741 г.). Според постигнатия компромис, земите, раздадени от Карл Мартел като бенефиции отново се признавали за църковни, но оставали в ръцете на бенефициариите, които обаче били задължени да плащат на църквата данък за тях. Тези земи се наричали „прекарии по кралска воля“ (pracaria verbo regis). Техните държатели (бенефициарии) продължавали да са длъжни да носят военна служба в полза на държавата, а църквата нямала право да им отнема земята без кралско разрешение.
През 751 г. със съгласието на папата, на събрание на франкските аристократи и на своите васали в Соасон, Пипин официално е коронясан за първия крал на франките от каролингската династия. Последният крал от династията на Меровингите – Хилдерих III е затворен в манастир, където по-късно умира. През 754 г. титлата на Пипин е потвърдена и с коронация от папа Стефан II в Париж. В замяна на получената от църквата подкрепа Пипин организира два похода против лангобардския крал Айзтулф (през 754 и 757 г.), когото принуждава да върне на Папството заграбените от него земи в папската област и Равенския екзархат. Победите на Пипин Къси през 756 г. и връщането на земите на Равена и Пентаполис на Папството, де факто водят до възникването на светската държава на папите. Впоследвие Папската държава служи на католическата църква като основа за нейните претенции за светска власт над цяла Италия и дори над цяла Западна Европа. Римокатолическата църква признава приноса на Пипин III, като нарича жеста му Дар на Пипин.
С двата си похода през 752 г. и 756 г. Пипин отнема Септимания и Нарбон от арабите. През 755 г. налага кралски монопол върху монетосеченето и неговата стандартизация. Между 760 г. и 768 г. води военни действия срещу Аквитания (кралство).
Пипин III Къси умира през 768 г. и е наследен от двамата си сина Карл Велики и Карломан.
С Бертрада Млада освен Карл Велики (747 – 814) и Карломан I (751 – 771) Пипин III Къси има още четири деца:
- Гизела (* 757, † 810) станала 788 г. абатеса на Chelles, в областта на Париж
- Пипин (* 759, † 761)
- Ротхайд
- Аделхайд
Погребан е в базиликата Сен-Дени при Париж до съпругата си Бертрада.