Песен за Сид
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Песен за Сид“, известна и като „Поема за Сид“ е най-старата запазена епическа поема (средата на XII век), считана за един от шедьоврите на испански език[1].
„Песен за Сид“ | |
El Cantar de Mio Cid | |
Началната страница на „Песен за Сид“ | |
Автор | неизвестен |
---|---|
Първо издание | неизв. |
Оригинален език | испански |
Жанр | епическа поема |
Начало | Delos ſos oios tan fuertemientre lorando |
„Песен за Сид“ в Общомедия |
Произведението разказва за подвизите на Родриго Диас де Вивар по време на Реконкистата на Испания. Според съвременната наука запазената версия е създадена около 1200 година и това е единствената епическа поема на испански език от тази епоха, която е запазена почти изцяло. Освен „Песента за Сид“, други три текста от същия жанр, които са оцелели, са „Младостта на Сид“ (около 1360 г.), „Песен за Ронсевал“ (около 1270 г.) и „Епическа епитафия на Сид“ (около 1400 г.).
Поемата се състои от 3735 стиха с различна дължина, но предимно от четиринадесет до шестнадесет метрични срички, разделени от цезура. Стиховете не са групирани в строфи, а в тиради. Всяка една се състои от поредица от неопределен брой стихове, завършващи на една и съща римувана сричка.
Оригиналното заглавие на поемата не е известно, а „Песен за Сид“ е името, което Рамон Менендес Пидал предлага през 19 век.
Авторът на поемата е неизвестен, но някои смятат, че тя е съставена от Пер Абат, който е подписал единствения съществуващ препис. След името си той е поставил годината 1207, но запазеното копие, което се пази в Испанската национална библиотека в Мадрид, датира от 14 век.