Паричен знак
From Wikipedia, the free encyclopedia
Паричен знак (на английски: representative money) може да означава:
- право върху стока, например златен сертификат или сребърен сертификат.[1][2][3] In this sense it may be called 'commodity-backed money'.
- всеки вид пари които имат по-голяма материална стойност от материалната си субстанция. В този смисъл фиатните пари са вид парични знаци.[4]
В исторически план използването на парични знаци предшества използването на монети. В древните империи на Египет, Вавилон, Индия и Китай в складовете към храмовете и дворците имало практика да се издават депозитни сертификати, които са форма на парични знаци[1].
Според английския икономист Уилям Стенли Джевънс (William Stanley Jevons) паричните знаци се появяват, защото металните монети често се нащърбват и износват поради употреба, но фактът, че върху тях е изобразен номинал, доказва ценността им. Той отбелязва, че паричните знаци се изработват от хартия и други материали.[5]
През 1895 икономистът Джоузеф Никълсън (Joseph Shield Nicholson) пише, че кредитната експанзия и свиване представляват всъщност експанзия и свиване на паричните знаци.[6]
През 1934 икономистът Уилям Щайнер (William Howard Steiner) пише, че названието е използвано, за да представлява златното покритие: „at one time to signify that a certain amount of bullion was stored in the Treasury while the equivalent paper in circulation“ [3].