Паневропейска идентичност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Паневропейската идентичност се отнася до чувството за лична идентификация с Европа. Най-конкретен пример за пан-европеизъм е Европейският съюз (ЕС). „Европа“ често се използва като синоним на ЕС. Над 500 милиона европейци са граждани на ЕС, но въпреки това, много народи, които не са част от него, имат големи части от населението си, които се самоопределят като европейци, а също така използват и собствената си националност. Тези страни обикновено са част от стария Съвет на Европа и имат стремежи за членство в ЕС. „Пан-европейското“ често е в контраст с националното.
Сродния термин „европеизъм“ се отнася до твърдението, че хората в Европа имат отличителен набор от политически, икономически и социални норми и ценности, които водят до бавното намаляване и подмяна на съществуващите вече национални или държавни базирани норми и ценности.[1]
Исторически погледнато, европейската култура не е довела до създаването на геополитическа цялост. Предпоставки за създаването на една широка, колективна идентичност всъщност са политическите и държавни образувания. Днес европейската интеграция съществува съвместно с националната принадлежност и националния патриотизъм.[2]
Жизненоважна цел за развитието на европейската идентичност е преследването за създаване на политически, икономически и военно обединена Европа.[2] Осъществяването ѝ би довело до поддържане на общи европейски ценности, но също така и до укрепване на наднационалните демократични и социални институции на Европейския съюз. Концепцията за обща европейска идентичност се възприема по-скоро като страничен продукт от основната цел на процеса на европейска интеграция.[2]