Ото Хан
германски химик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Ото Хан (на немски: Otto Hahn) е германски химик, един от основоположниците на радиационната химия. През 1944 г. получава Нобелова награда за химия за откритието на ядреното делене (при урана). Открива ядрения изомеризъм. Често е наричан „баща на ядрената химия“.[1]
Ото Хан Otto Hahn | |
германски химик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Гьотинген, Федерална република Германия |
Религия | лутеранство |
Националност | Германия |
Учил в | Марбургски университет Мюнхенски университет Хумболтов университет на Берлин |
Научна дейност | |
Област | Химия, физикохимия |
Работил в | Университетски колеж Лондон (1904 – 1905) Университет „Макгил“ (1905 – 1906) Хумболтов университет на Берлин (1907 – 1933) Университет „Корнел“ (1933 – 1933) Свободен Университет Берлин |
Известен с | открива ядреното делене |
Награди | Нобелова награда за химия (1944) |
Семейство | |
Подпис | |
Ото Хан в Общомедия |
Служи като последен президент на научното общество „Кейзер Вилхелм“ от 1946 г. и като основател и президент на обществото Макс Планк от 1948 до 1960 г. Считан от мнозина за модел на научно превъзходство и личен интегритет,[2] той става един от най-влиятелните и най-уважавани граждани на следвоенна Западна Германия.
Хан е противник на нацизма и антисемитизма на Нацистката партия. Алберт Айнщайн (който е роден шест дни след него) пише, че Хан е един от малцината, стояли непреклонни и правили всичко по силите си през тези трудни години.[3] След Втората световна война Хан участва в кампании срещу използването на ядрени оръжия.[2]