Отношения между НАТО и Украйна
From Wikipedia, the free encyclopedia
Отношенията между Украйна и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) започват през 1995 г.
През януари 2008 г. Украйна се присъединява към Плана за действие за членство в НАТО.[1][2] На 3 декември 2008 НАТО решава да изработи Годишна национална програма за осигуряване на подкрепа на страната за изпълняване на реформите за присъединяване към Алианса. Плановете за членството биват отложени от Украйна след изборите за президент в страната през 2010, в които бива избран Виктор Янукович.[3] Като президент той избира да Украйна да бъде необвързана държава. Това дава своя резултат на 3 юни 2010 г., когато украинският парламент изключва, с 226 гласа, целта за „интеграция в Евроатлантическата сигурност и членство в НАТО“ от стратегията за национална сигурност на страната.[4] „Европейската интеграция“ обаче, все още е част от националната страгия за сигурност, както и взаимодействието с НАТО.[4][5][6] Украйна счита отношенията си с НАТО за вид партньорство. Те все още провеждат съвместни семинари и тактически и стратегически упражнения.[7][8]
Според проучвания на общественото мнение, проведени между 2005 и 2013 г., украинската обществена подкрепа за членство в НАТО остава ниска. Според анкета на Gallup през 2009 г. 40% от украинците виждат НАТО като заплаха, а 17% като защита. От началото на 2014 г., след руската военна намеса в Украйна, обществената подкрепа за членството на Украйна в НАТО нарасна значително. През юни 2014 г. почти 50% от анкетираните подкрепиха присъединяването към НАТО, а през октомври 2014 г. подкрепата се увеличи до над 50%. Според анкета, проведена през декември 2015 г. от фондация „Демократична инициатива“ в Киев, 75% от украинците биха подкрепили членството в НАТО.
Реакцията на Русия за плана на украинското правителство да се присъедини към Плана на действие за членство в НАТО през 2008 е враждебна. Говорител на НАТО заявява, че независимо руската реакция към източното разширяване на Алианса, ‘вратите’ на организацията остават отворени, към тези които изпълняват критериите за присъединяване.[9] Възраженията към членството включват и характера на самото решение, като отклонение от първоначалната цел на Алианса, политическата нестабилност в страната, трудността да се защити Украйна във военно отношение и липсата на ясен национален интерес на САЩ да отбранява Украйна.[10]
На срещата на върха в Брюксел през юни 2021 г. лидерите на НАТО потвърдиха решението, взето на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., че Украйна ще стане член на Алианса с План за действие за членство (ПДЧ) като неразделна част от процеса и правото на Украйна да определи своя собствена бъдеща и външна политика, разбира се, без външна намеса.[11] Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също подчерта, че Русия няма да може да наложи вето за присъединяването на Украйна към НАТО, тъй като няма да се върнем към ерата на сферите на интереси, когато големите държави решават какво да правят малките държави.[12]