Осмотично налягане
From Wikipedia, the free encyclopedia
Осмотично налягане е минималното налягане, което трябва да бъде приложено към разтвор, за да се предотврати вътрешния поток на чистия му разтворител през полупропусклива мембрана.[1] Може да се определи и като мярка за склонност на разтвор да приеме чист разтворител чрез осмоза. Потенциално осмотично налягане се нарича максималното осмотично налягане, което може да се развие в разтвор, ако той е бил отделен от чистия си разтворител чрез избирателно пропусклива мембрана. Феноменът на осмозата възниква от склонността на чист разтворител да премине през полупропусклива мембрана в разтвора, съдържащ разтворимо вещество, за което мембрана е непропусклива. Този процес е изключително важен в биологията, тъй като клетъчната мембрана е полупропусклива.