Оксфордски университет
From Wikipedia, the free encyclopedia
Оксфордският университет (на английски: University of Oxford), или само Оксфорд, е колежански изследователски университет в Оксфорд, Англия. Има доказателства за преподаване в него още през 1096 г., което го прави най-старият университет в англоезичния свят и вторият най-стар университет в света с непрекъсната дейност.[6][7]
Оксфордски университет | |
University of Oxford Universitas Oxoniensis | |
Колеж Christ Church | |
Девиз | Dominus illuminatio mea |
---|---|
Основан | ок. 1096 г. |
Вид | Публичен |
Канцлер | Крис Патън |
Студенти | 23 195 (2016) |
Местоположение | Оксфорд, Англия |
Цветове | Оксфордско синьо |
Членство | ORCID[1][2] World Wide Web Consortium[3][4] arXiv[5] |
Сайт | www.ox.ac.uk |
51.755, -1.255 | |
Оксфордски университет в Общомедия |
От 1167 г., когато крал Хенри II забранява на английските студенти да посещават Парижкия университет, Оксфорд се разраства бързо. След конфликта между студенти и жители на Оксфорд през 1209 г. някои от преподавателите отиват на североизток в Кеймбридж, където основат Кеймбриджкия университет.[8] Двата английски стари университета споделят много общи черти и се наричат заедно Оксбридж.
Днес Оксфордският университет е сред най-уважаваните и най-добрите британски висши училища, особено в областта на историческите и политическите науки. Поради качеството на британските университети е на челно място в Европа. Член е на университетското обединение Europaeum.
Университетът се състои от тридесет и девет полуавтономни съставни колежа, пет частни колежа и набор от академични отдели, които са организирани в четири факултета.[9] Всички колежи са самоуправляващи се институции в рамките на университета, като всеки контролира собственото си членство и има своя собствена вътрешна структура и дейности. Всички студенти са членове на колеж.[10] Оксфорд няма основен кампус и неговите сгради и съоръжения са разпръснати из центъра на града. Бакалавърското обучение в Оксфорд се състои от лекции, уроци в малки групи в колежите и залите, семинари, упражнения и понякога допълнителни уроци, предоставяни от централните университетски факултети и отдели. Следдипломното обучение се предоставя предимно централно.
Оксфорд управлява най-стария университетски музей в света – Музей „Ашмол“, най-голямото университетско издателство в света и най-голямата академична библиотечна система в цялата страна.[11]
Оксфордският университет има широк кръг от известни възпитаници, включително 30 министър-председатели на Обединеното кралство и много държавни и правителствени ръководители по света.[12] Към октомври 2022 г. 73 лауреати на Нобелова награда, 4 носители на Филдсови медали и 6 носители на наградата „Тюринг“ са учили, работили или имали гостуващи стипендии в Оксфордския университет,[12] докато неговите възпитаници са спечелили 160 олимпийски медала.[13] Оксфорд е дом на множество стипендии, включително Стипендия „Родс“ (на англ. Rhodes Scholarship) – една от най-старите международни програми за стипендии за висшисти.