Оглала
From Wikipedia, the free encyclopedia
Оглала е едно от седемте племена на западните сиукси или тетон, лакота. Нищо не е известно за ранната им история. Първото известие за тях идва от Луис и Кларк, които през 1806 г. срещат племето на река Мисури, над брюле между реките Шайен и Бед Ривър в днешна Южна Дакота и отбелязват, че разполагат с между 150 и 200 войни. През 1825 г. са отбелязани на двата бряга на Бед Ривър, от река Мисури на запад до Блек Хилс като наброяват около 1500 души. През 1850 г. бродят из равнините между реките Саут Плейт и Норт Плейт и на запад от Блек Хилс. Към 1862 г. се изместват към района източно и северно от Форт Ларами, стигайки до Блек Хилс и изворите на Бед Ривър, и на запад до извора на Гранд Ривър. След Голямата сиукска война (1876 – 1877) племето е затворено в резервата Пайн Ридж, Южна Дакота, където през 1906 г. са преброени 6727 оглала.[1]