Общност на латиноамериканските и карибските държави
From Wikipedia, the free encyclopedia
Общността на Латиноамериканските и карибските държави (на испански: Comunidad de Estados Latinoamericanos Y Caribeños (CELAC); на португалски: Comunidade де Estados Latino-Americanos e Caribenhos; на френски: Communauté DES États Latino-Américains et Caribéens) е названието на регионален блок на страните от Латинска Америка и Карибския басейн, създаден на 23 февруари 2010 г. по време на срещата на високо равнище на Групата от Рио и Карибската общност, проведена в Плая дел Кармен, Кинтана Роо, Мексико. Тя е най-голямото обединение в Западното полукълбо, обхващащо 33 държави от Северна и Южна Америка без САЩ и Канада и възлиза на приблизително 600 милиона души.
Общност на латиноамериканските и карибските държави | |
Информация | |
---|---|
Основана | 23 февруари 2010 г. |
Седалище | Панама |
Езици | испански, португалски, френски, английски, нидерландски |
Ръководител | Ево Моралес |
Сайт | sela.org/celac |
Общност на латиноамериканските и карибските държави в Общомедия |
CELAC е пример за десетилетия тласък за по-дълбока интеграция в рамките на Северна и Южна Америка. CELAC e създаден с цел задълбочаване интеграцията на латиноамериканските държави и „осъществяване мечтата на Боливар“ (По Чавес). Една от основните цели на CELAC е да се намали огромното влияние на САЩ върху политиката и икономиката на Латинска Америка. Общността на Латиноамериканските и карибските държави се разглежда като алтернатива на Организацията на американските държави (ОАД), регионален орган, организиран до голяма степен от Вашингтон през 1948 г., като противодействие на потенциални съветското влияние в региона.
ОЛАКД ще бъде наследник на Групата от Рио де Жанейро и CALC. През юли 2010 г., CELAC избра Уго Чавес и Себастиан Пинера (съответно президенти на Венецуела и Чили), като съпредседателите на форума, който ще изготви устава за организацията.