Национална фашистка партия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Националната фашистка партия (НФП) (на италиански: Partito Nazionale Fascista, PNF) е крайнодясна политическа партия в Кралство Италия. Партията управлява Италия от 1922 г., когато фашистите взимат властта с Поход към Рим, до 1943 г., когато Мусолини е свален от Големия фашистки съвет.
Национална фашистка партия Partito Nazionale Fascista | |
Абревиатура | НФП |
---|---|
Ръководител(и) | Бенито Мусолини |
Основана | 9 ноември 1921 г. |
Разформирована | 27 юли 1943 г. (забранена) |
Предшествана от | Италиански съюз на борбата |
Наследена от | Републиканска фашистка партия |
Седалище | Милано, Италия |
Вестник | Il Popolo d'Italia |
Членове | 6 000 000 души (1939) |
Младежка организация | Фашистки младежки авангард Национална организация „Балила“ Италианска младеж на Литорио |
Член на | Национални блокове (1921) Национална листа (1924) |
Идеология | Фашизъм Италиански фашизъм Корпоративизъм империализъм Тоталитаризъм |
Полит. позиция | крайна десница |
Химн | „Giovinezza“ |
Цветове | Черен |
Знаме на партията | |
Национална фашистка партия в Общомедия |
Предшестваща ПНФ е първата партия, основана от Мусолини, известна като Фашистка революционна партия (Partito Fascista Rivoluzionario, PFR), основана през 1915 г. според Мусолини.[1] След лошите резултати от изборите през ноември 1919 г., ПФР в крайна сметка се преименува на Национална фашистка партия по време на Третия фашистки конгрес в Рим на 7 – 10 ноември 1921 г.[2][3]
Националната фашистка партия се корени в италианския национализъм и желанието да възстанови и разшири италианските територии, които италианските фашисти считат за необходими за нацията да утвърди превъзходството и силата си и да не се поддава на разпад.[4] Италиански фашисти твърдят, че съвременна Италия е наследник на Древен Рим и неговото наследство и исторически подкрепя създаването на Италианска империя, за да осигури спацио витале („жизнено пространство“) за колонизация от италиански заселници и да установи контрол над Средиземно море.[5]
Фашистите насърчават корпоративната икономическа система, при която синдикатите на работодателите и служителите са свързани помежду си в сдружения, за да представляват заедно икономическото производство на страната и да работят успоредно с държавата, за да определят националната икономическа политика.[6] Тази икономическа система има за цел да разреши класовия конфликт чрез сътрудничество между класите.[7]
Италианският фашизъм се противопоставя на марксисткия социализъм, поради типичната си опозиция срещу национализма[8], но също така се противопоставя на реакционния консерватизъм, разработен от Жозеф дьо Местр.[9] Той вярва, че успехът на италианския национализъм изисква уважение към традицията и ясното чувство за общо минало между италианския народ, заедно с ангажимента към модернизирана Италия.[10]
Националната фашистка партия заедно с нейния наследник, Републиканската фашистка партия, са единствените партии, чието възстановяване е забранено от Конституцията на Италия: „Забранено е да се реорганизира под каквато и да е форма разпуснатата фашистка партия“.