Нахут
вид растение / From Wikipedia, the free encyclopedia
Нахутът (от перс. през тур. nohut)[1] (Cicer arietinum), печен често се нарича леблебия[2] или страгали, в стари източници се среща като сланутък, е растение от семейство Бобови. Той е една от най-рано култивираните от човека култури. Нахутът представлява храст, достигащ височина до 50 cm. Той е особено топлолюбив, но всъщност е извънредно непретенциозен. Издържа на всякакви екстремни природни условия – буря и дъжд, суша и вятър.[3][4] Понастоящем се отглежда на много места по света с достатъчно топъл климат, най-вече в Индия, Австралия, Пакистан, Турция, Мианмар, Етиопия и Иран.[5]
Нахут | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Нахут в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
За готвене се използват най-често два вида: зърната на отглеждания в Индия нахут са малки и набръчкани, а зърната на нахута, отглеждан в Средиземноморието, който е по-познат и разпространен в Европа, са големи, кръгли и жълти. В Мексико и Индия нахутът е основна част от менюто на хората.