Нарин (река)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нарин (на киргизки: Нарын; на узбекски: Norin; на руски: Нарын) е река в Киргизстан (Исъккулска, Наринска и Джалалабадска област) и Узбекистан (Наманганска област), дясна съставяща на река Сърдаря. Дължина от сливането на двете съставящи я реки Карасай (лява съставяща) и Тарагай (дясна съставяща) 807 km. Площ на водосборния басейн 59 100 km².[1]
Нарин Нарын дарыясы | |
Река Нарин близо до град Нарин | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Киргизстан Исъккулска област Наринска област Джалалабадска област Узбекистан Наманганска област |
Дължина | 807 km |
Водосб. басейн | 59 100 km² |
Отток | 429 m³/s |
Начало | |
Място | Карасай (лява съставяща) Тарагай (дясна съставяща) |
Координати | 41°34′16.68″ с. ш. 77°43′04.8″ и. д.41.5713° с. ш. 77.718° и. д.41.5713, 77.718 |
Надм. височина | 3180 m |
Устие | |
Място | р. Сърдаря → Аралско море |
Координати | 40°54′02.87″ с. ш. 71°45′28.08″ и. д.40.9008° с. ш. 71.7578° и. д.40.9008, 71.7578 |
Надм. височина | 402 m |
Нарин в Общомедия |
Река Нарин се образува на територията на Исъккулска област в Киргистан, на 13 km западно от село Карасай, на 3180 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Карасай (лява съставяща) и Тарагай (дясна съставяща), водещи началото си от ледниците на тяншанските хребети съответно Акшийрак и Терскей Алатау. В горното и части от средното и долното си течение протича в дълбока, на места каньоновидна и почти непроходима долина. Голяма част от средното ѝ течение на протежение от около 250 km преминава от изток на запад през дългата Наринска котловина. При град Ташкумир (Джалалабадска област) излиза от планините на Тяншан и навлиза в северната част на Ферганската котловина. При село Катартут на 403 m н.в. се съединява с идващата отляво река Карадаря и двете заедно дават началото на голямата средноазиатска река Сърдаря.[1]
Основни притоци: леви – Карасай, Каракол, Улан, Атбаши, Карабук, Мазар, Терек, Мукачи, Алабука, Кеклибел, Саргата, Карасу, Саръбел, Аксу; десни – Тарагай, Малък Нарин, Караункюр, Джергетал, Куртки, Кьоксжар, Кьокьомерен, Торкент, Чичкан, Узун Ахмат, Карасу[2]. Има предимно снежно-ледниково подхранване, а в горното течение – предимно ледниково-снежно. Среден годишен отток при изхода си от планините (при град Учкурган, на 40 km от устието) 429 m³/sec, максимален 2880 m³/sec. Максимален отток през май, а пълноводието е от май до август. В горното си течение замръзва. В средното и долното ѝ течение за регулиране на годишния ѝ отток са изградени 4 големи водохранилища, с ВЕЦ-ове в основата на преградните им стени – Камбартинско, Токтогулско (най-голямо, 19,9 km³), Курпсайско и Учкурганско[3],. В района на киргизското сгт Шамалди Сай надясно от Нарин се отделя Големия Фергански канал, водите на който се използват за напояване във Ферганската котловина. По течението ѝ са разположени градовете Нарин, Каракул и Ташкумир в Киргизстан и Учкурган в Узбекистан.[1]