Найваша (езеро)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Найва̀ша (на английски и на суахили: Naivasha) е красиво безотточно сладководно езеро в югозападна Кения[2][3], заобиколено от хълмиста местност, чиито брегове са дом на голямо разнообразие от диви животни и птици. Това е най-високо разположеното езеро в Източноафриканската рифтова долина, както и второто по големина сладководно езеро в страната.[4] Част е от поредицата от 23 вулканични езера по протежение на източния клон на рифта, 8 от които са в Централна Етиопия, 8 – в Кения и 7 – в Танзания. Найваша заема територии в два административни района – Накуру и Няндаруа.[5]
- Тази статия е за езерото Найваша. За други значения вижте Найваша.
Найваша | |
— сладководно, безотточно — | |
-0.768528, 36.350644 | |
Местоположение | Африка, Кения – Източноафриканска рифтова долина |
---|---|
Координати | 0°46′06″ ю. ш. 36°21′02″ и. д.0.768333° ю. ш. 36.350556° и. д.-0.768333, 36.350556[1] |
Притоци | Гилгил и Малеуа |
Отток | Няма |
Дължина | 13 km |
Площ | 140 km2 |
Дълбочина | средна годишна 5 m |
Надм. височина | 1890 m |
Найваша в Общомедия |
Езерото е открито за европейците от немския военен лекар и изследовател на Африка Густав Фишер на 11 май 1883 г.[6] Следобедните ветрове и честите бури предизвикват високи и понякога опустошителни вълни в езерото. По тази причина местните масаи са му дали названието Nai’posha, което означава „бурни вълни“. По-късно, допускайки грешка в произношението, британците го записват на картите си като Найваша.[2] По други данни езерото е получило името си от близката по звучене масайска дума enaiposha, което означава „отдръпваща се вода“.[7]
През 1995 г. езерото Найваша е обявено за защитен обект под егидата на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони.[5][7]