Монокристал
From Wikipedia, the free encyclopedia
Монокристал е кристал с непрекъсната кристална решетка, без отделни кристални зърна (за разлика от поликристала, който представлява тяло от сраснати кристали). Липсата на дефекти, които се свързват с границите между зърната, може да придаде на монокристала уникални свойства, особено механични, оптични и електрически, които могат да бъдат и анизотропни, в зависимост от вида на кристалографската структура. Тези свойства, освен че ги правят скъпи и подходящи за бижута, се използват промишлено в технологични приложения, особено в оптиката и електрониката.
Тъй като ефектът на ентропията благоприятства наличието на несъвършенства (примеси) в микроструктурата на твърдите тела, идеалните монокристали с голям размер са изключително редки в природата и са трудни за произвеждане в лаборатория, макар да са постижими под контролирани условия.