Мозарабски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мозарабски език или Андалуски романски език е термин, с който се назовава диалектен континуум от романски диалекти, говорени от християните във владените от мюсюлмани части на Иберийския полуостров. Мозарабският е наследник на късния латински и ранните романски диалекти, говорени на полуострова от 5 до 8 век и е говорен до 14 век.[1] Тези диалекти са наречени мозарабски език от испански учени в 19 век, макар те никога да не са имали общ стандарт. Думата мозарабски е заемка от арабски език на арабски: مُستَعرَب муста'раб, означаваща „арабизиран“.
Мозарабски език Latino | |
Страна | Иберийски полуостров |
---|---|
Говорещи | мъртъв език |
Писменост | Арабска азбука, латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Италийски Романски Итало-западни Западноромански Пиренейско-мозарабски Мозарабски | |
Кодове | |
ISO 639-3 | mxi |
Мозарабският изчезва със задълбочаването на ислямизацията и арабизацията под натиска на арабския и с напредването на Реконкистата под натиска на северните иберийски романски езици - каталонския, арагонския, кастилския, астуро-леонския и португалския.