Михайло Пупин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Миха̀йло Ѝдворски Пу̀пин (на сръбски: Михајло Идворски Пупин) е сръбски физик, физикохимик, филантроп.
Михайло Пупин Михајло Идворски Пупин | |
Роден |
9 октомври 1858 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Ню Йорк, САЩ |
Религия | Сръбска православна църква |
Учил в | Кеймбриджки университет Хумболтов университет на Берлин |
Научна дейност | |
Работил в | Колумбийски университет |
Семейство | |
Подпис | |
Михайло Пупин в Общомедия |
Известен е най-вече с многобройните си патенти, включително средство за значително разширяване на обхвата на телефонна комуникация на дълги разстояния чрез поставяне на намотки за зареждане (от тел) на предварително определени интервали по предаващия проводник (известен като „пупинизация“). Пупин е член-основател на Националния консултативен комитет по аеронавтика (NACA) на 3 март 1915 г., който по-късно става НАСА (NASA).[1] Участва в основаването на Американското математическо общество и Американското физическо общество.
През 1924 г. печели награда Пулицър за автобиографията си. Избиран е за президент или вицепрезидент на най-висшите научни и технически институции, като Американския институт за електроинженери, Нюйоркската академия на науките, Радиоинститута на Америка и Американската асоциация за напредък на науката. Почетен консул е на Сърбия в САЩ от 1912 до 1920 г. и изиграва роля при определянето на границите на новосформираното Кралство Югославия.[2][3]